Обезпечителни мерки в гражданския процес
Обезпечителната мярка представлява защита – санкция, чиято цел е да обезпечи правните последици от евентуалното уважаване на гражданския иск. Обезпечение се допуска за обезпечаване на вече предявен или на бъдещ иск, като реда за това е изрично предвиден в Гражданския процесуален кодекс[1], действащ в Република България от 2008 г. По същността си обезпечителните мерки са способи за осигуряване на правна гаранция, че в случай на уважаване на предявен или бъдещ граждански иск, на ищецът ще бъде осигурена възможност за имуществено удовлетворяване на признатата за основателна правна претенция.
Видовете обезпечителни мерки са посочени в чл. 397 ГПК. Според действащата правна уредба допустимите обезпечителни мерки са:
– възбрана върху недвижим имот;
– запор на движими вещи и вземания на длъжника;
– други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
Възбраната върху недвижим имот цели препятстване на евентуално разпореждане с имота върху, който се налага възбраната. Тя е предпочитана мярка за обезпечаване на искове за вещни права върху процесния имот, също така за парични вземания. Функционално възбраната и запорът са сходни мерки, различават се по предмета, върху който се налага ограничението за разпореждане. Запорът, за разлика от възбраната, има за предмет движими вещи и вземания на длъжника. Относно запора върху вземания на длъжника, следва да се отбележи, че не може да бъде налаган запор върху вземане на ответника срещу самия ищец[2]. Интерес представлява третата точка на ал. 1, чл. 397 ГПК, която дава възможност на съда да наложи „друга подходяща“ обезпечителна мярка. Формулировката на цитираната разпоредба дава дискреционна власт на съда, като изброява нелимитативно видовете обезпечителни мерки, които съдът може да наложи, за да обезпечи иска. Другите възможни обезпечителни мерки могат да бъдат предвидени в други нормативни актове, но ГПК не поставя това изискване, а дава на съда компетентността да определи подходящата мярка. Такива мерки могат да бъдат: спиране изпълнението на дело, образувано за принудително изпълнение на признати с влязло в сила решение притезания, спиране от движение на МПС, спиране строителството и други мерки, предвидени в други закони.
Обезпечителните мерки по ГПК се допускат с определение на съда, което подлежи на обжалване с частна жалба. Частната жалба обаче не спира изпълнението. За да допусне обезпечението съдът може да поиска предоставянето на парична гаранция от страна на ищеца, за да се поправят или възмездят преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи в случай на неоснователно обезпечение. Въз основа на съдебното определение, съдът издава обезпечителна заповед. Обезпечителната заповед за налагане на възбрана върху недвижим имот се вписва в нотариалните книги, като на лицето, спрямо което е предприето обезпечението за наложената обезпечителна мярка, получава съобщение от съответната Служба по вписванията. Прилагат се субсидиарно правилата на изпълнителното и отчасти на нотариалното производство. При запор върху движими вещи, съгласно чл. 400, ал. 1 ГПК, обезпечителната заповед основание за съдебния изпълнител да наложи обезпечителната мярка незабавно, като извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене по правилата на чл. 465-472 ГПК. Налагането на другите подходящи мерки за обезпечение на иска се извършва със съдебното определение.
Определението за допускане на обезпечение[3], съгл. чл. 396, ал.1 ГПК, както и определението за отмяна на обезпечителна мярка по чл. 402, ал. 2, изр. последно, ГПК, подлежат на двуинстанционен контрол[4], като определението на първоинстанционния съд може да се обжалва с частна жалба без дилаторен ефект по отношение на изпълнението. Триинстанционен е контролът върху определението, с което се отказва допускане на обезпечение, в случай че въззивната инстанцията е намерила обезпечението за допустимо – чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК[5]. Действията на съдебния изпълнител и Службата по вписванията от друга страна също подлежат на контрол. Защитата срещу действията, респективно бездействието на съдебния изпълнител се осъществява по реда на чл. 435 и следващия от ГПК, а тези срещу съдията по вписванията, също подлежат на контрол. Съгласно чл. 401, изр. 2 ГПК, препращащ към чл. 435, ал. 4 и чл. 440 ГПК във връзка със защитата на трето лице, засегнато от наложената обезпечителна мярка, то също е правно легитимирано да търси защита срещу незаконсъобразно наложената обезпечителна мярка.
При хипотезата на основателно оспорване на определението за допускане на обезпечение, същото се отменя, което води до отмяна на обезпечението. Отмяна на обезпечението е възможна и по реда на чл. 402 ГПК, уреждаща отмяна на обезпечението в случай на отпадане на основанието за неговото допускане или замяна със залог в пари или ценни книжа чл. 402, ал. 2 във вр. с чл. 398, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 180 и 181 ЗЗД. Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда. Възможна е и замяна на едно обезпечение с друго по реда на чл. 398(1) ГПК по молба на заинтересованото лице, като се вземат предвид възраженията на насрещната страна. В този случай замяната е по преценка на съда.
В случай, че искът по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Предвидената отговорност е безвиновна, а за обезщетяване на вредите служи депозираната от ищеца гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД, ако е предоставена такава. За да се удовлетвори от предоставената гаранция ответникът следва да предяви осъдителен иск или да упражни правото си на възражение в случай, че ищецът по отхвърления иск е поискал освобождаване на гаранцията. В едноседмичен срок от връчването на молбата за освобождаване на гаранцията ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.
Обезпечителните мерки, предвидени в ГПК за обезпечаване на предявен или бъдещ иск за оценимо в пари право, са способ за осигуряване на правна гаранция на ищеца по вероятно основателен иск, представящ убедителни доказателства за това или парична гаранция. ГПК урежда видовото разнообразие, условията за допустимост, реда за налагане, оспорване и защита срещу незаконосъобразни обезпечения. Различните по вид обезпечителни мерки дават възможност за адекватност между обезпечението и обезпечаемото право, което е предпоставка за целесъобразно развитие на обезпечителния процес.
Автор: адв. Петя Атанасова
Използвана литература:
Иванова, Ружа; Пунев, Благовест; Чернев, Силви; Коментар на новия граждански процесуален кодекс, ИК „Труд и прави“, С. 2008
Корнезов, Л., Гражданско съдопроизводство, том І, Исков процес, изд. „Софи – Р“, С.2009
Пунев, Благовест; Гачев, Венелин; Хорозов, Георги; Митева, Диана; и др., Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика; ИК „Труд и право“, С. 2012
Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо издание, изд. „Сиела“, С. 2006
[1] ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС ( В сила от 01.03.2008 г.)
[2] Определение № 543 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 79/2011 г. на СГС-ГК-ІV с-в
[3] ТР № 1/ 27.07.2010 по т.д. № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС
[4] Определение № 278/ 16.03.2011 г. по ч.т.д. № 194/201 г., ІІ о. на ВКС – ТК
[5] Пунев, Благовест; Гачев, Венелин; Хорозов, Георги; Митева, Диана; и др., Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика; ИК „Труд и право“, С. 2012, стр. 841;