Кога едно дружество е неплатежоспособно?

Финансовите сигнали зад правните критерии на несъстоятелността
В практиката често се смята, че едно дружество изпада в несъстоятелност, когато спре да плаща своите задължения. Всъщност това е само видимият резултат от процес, започнал много по-рано. Истинските признаци на финансовите затруднения се откриват в счетоводните отчети, ликвидността, паричните потоци и структурата на капитала.
Именно затова производството по несъстоятелност не е само юридически спор. То е съчетание между право, счетоводство, финансов анализ и икономика.

Какво казва законът?

Съгласно чл. 607а от Търговския закон производство по несъстоятелност се открива при наличие на едно от две самостоятелни основания:
• неплатежоспособност – за всички търговци;
• свръхзадлъжнялост – за дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества и командитните дружества с акции.
На практика това са две различни икономически състояния, които често се смесват.

Неплатежоспособността не означава просто неплатено задължение. Чл. 608 ТЗ определя неплатежоспособния търговец като този, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, публично задължение, частно държавно вземане или определени задължения към работниците и служителите.
Законът въвежда и няколко оборими презумпции – например при спиране на плащанията, непубликуване на годишните финансови отчети за последните три години или безрезултатно изпълнително производство.

Тези обстоятелства обаче не освобождават съда от задължението да изследва действителното финансово състояние на предприятието. Именно това последователно приема и Върховният касационен съд. В Решение № 348/19.02.2019 г. по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ВКС приема, че неплатежоспособността не се определя въз основа на едно отделно неизпълнено задължение или на последното извършено плащане към конкретен кредитор, а след цялостна преценка на икономическото състояние на дружеството към момента на приключване на съдебното дирене. Според съда именно анализът на коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост показва дали е налице трайна и обективна невъзможност длъжникът да обслужва своите текущи задължения.

Какво всъщност анализира финансовият експерт?

При производствата по несъстоятелност съдебно-счетоводната експертиза рядко се ограничава до проверка дали има неплатени фактури. Анализът обикновено обхваща значително по-широк кръг финансови показатели.
Сред най-важните са:
• коефициентите на обща, бърза и абсолютна ликвидност;
• нетният оборотен капитал;
• финансовата автономност и степента на задлъжнялост;
• паричните потоци от оперативната дейност;
• показателите за рентабилност като ROA (възвръщаемост на активите), ROE (възвръщаемост на собствения капитал) и ROIC (възвръщаемост на инвестирания капитал).
В корпоративните финанси все по-често се използват и модели като DuPont, който показва от кои фактори се формира възвръщаемостта на собствения капитал, както и Altman Z-score – един от най-познатите международни модели за оценка на риска от финансова несъстоятелност.
Макар тези модели да не са нормативно уредени в Търговския закон, те предоставят ценна информация за реалното финансово състояние на дружеството и могат да подпомогнат анализа на вещото лице, управителя или инвеститора още преди кризата да стане необратима.

А кога едно дружество е свръхзадлъжняло?

Докато неплатежоспособността е свързана предимно с липсата на ликвидност, свръхзадлъжнялостта е различно понятие. Тя е налице тогава, когато стойността на имуществото вече не е достатъчна, за да покрие всички задължения на дружеството.

В този случай проблемът не е временен недостиг на парични средства, а отрицателна нетна стойност на предприятието. Затова при свръхзадлъжнялостта анализът се измества към оценката на активите, пасивите и реалната пазарна стойност на предприятието.

Защо ранният финансов анализ е толкова важен?

В корпоративните финанси отдавна е известно, че финансовата криза започва много преди съдебното производство. Влошаването на ликвидността, нарастването на задлъжнялостта и намаляващите парични потоци често са първите предупредителни сигнали.
Навременното им разпознаване позволява предприемането на мерки за преструктуриране, договаряне с кредитори или стабилизиране на бизнеса, преди да се стигне до откриване на производство по несъстоятелност.

Заключение

Несъстоятелността не е въпрос единствено на право. Тя е преди всичко икономическо състояние, което впоследствие получава своята правна квалификация.
Ето защо успешната защита – независимо дали представляваме кредитор или длъжник – изисква не само отлично познаване на Търговския закон и съдебната практика, но и задълбочен анализ на финансовите показатели, счетоводните отчети и икономическото състояние на предприятието.
Добрият адвокат по несъстоятелност трябва да умее да прочете не само закона, но и баланса. Именно там много често започва истинската история на една финансова криза.

Не оставяйте своите права без защита! Свържете се с Адвокатско дружество “Атанасова и Атанасова”, за да ви помогнем със защитата на Вашите права при индикации за несъстоятелност на Вас или Ваш търговски партньор.

☎ Контакт с нас: 0899019599 ; 0888111305
📍гр. София, ул. Еньо Вълчев 14
📍гр. Благоевград, ул. Тодор Александров 26
🌐 Посетете нашия уебсайт: aplaw.bg