Банково право

Синдикът в производството по банкова несъстоятелност

Без категория

Други публикации

синдик

УВОД

Настоящата статия има за обект на изследване синдикът в производството по банкова несъстоятелност включително изискванията към синдика с оглед неговото конституиране в производството по банкова несъстоятелност, специфичната му роля като орган на производството по банкова несъстоятелност с неговите функции и правомощия, както и условията, при които се прекратяват правомощията на банковия синдик и отговорността на същия за изпълнението на законоустановените му задължения. Следва да се отбележи, че липсва самостоятелно изследване на института на банковия синдик в юриспруденцията у нас. Не е публикуван и сравнителен анализ между уредбата на синдика като орган на общата търговска несъстоятелност по Търговския закон и синдика като орган на банковата несъстоятелност по Закона за банковата несъстоятелност.

  1. Общи положения:

Синдик/ assignee in bankruptcy, manager, trustee/ от гледна точка на етимологията на думата е попечител, лице на което се възлага да отговаря за някаква собственост, да я ръководи или ликвидира по законите на държавата при изгода за собственика и кредиторите. От гледна точка на правната теория синдикът е орган на управление в производството по несъстоятелност, чиято същност и роля са уредени в българското законодателство като общата правна уредба на института на търговската несъстоятелност в Република България се съдържа в Търговския закон. Разглеждането на въпроса за същността и ролята на синдика в банковата несъстоятелност предполага общ преглед на понятието за банкова несъстоятелност и нейната уредба, доколкото и същата представлява lex specialis по отношение на общата търговска несъстоятелност, обусловени от особения обект на производството и процедурните специфики, които следват от специалния обект – банка. С оглед големия обществен и икономически интерес, уредбата на банковата несъстоятелност и ролята на синдика в нея са специфични и следва да бъдат изследвани в контекста на тези специфики.

  • Понятие за банкова несъстоятелност:

Понятието за банкова несъстоятелност от гледна точка на обективното право представлява система от правни норми, уреждащи производството по несъстоятелност на банка – предпоставките, реда за откриване, провеждане и приключване на производството, органите на управление и техните правомощия, конституирането на кредиторите, формирането, попълването, управлението и разпределението на масата на несъстоятелността, и други, при което се цели да се осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Банковата несъстоятелност се определя като производство по универсално принудително изпълнение, при което масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване вземанията на вложителите и другите кредитори на банката в несъстоятелност.

  • Правна уредба:

Няма обща уредба в Правото на Европейския съюз. В Република България банковата несъстоятелност е уредена в специален закон – Закон за банковата несъстоятелност[1]. Към уредбата на банковата несъстоятелност и в частност статута на синдика, релевантни са следните подзаконови нормативни актове: Наредба № 33 от 23.10.2003 г. за възнаграждението на синдика в банка в несъстоятелност; Наредба № 32 от 23.10.2003 г. за отчетността и бюджета на синдика на банка в несъстоятелност; Наредба № 34 от 23.10.2003 г. за събиране на информация и извършване на проверки относно дейността на синдика на банка в несъстоятелност.

  1. Синдик:

Синдикът е орган на управление на производството по несъстоятелност. Липсва легална дефиниция на понятието синдик, същият се определя като правна фигура на база, предоставените му по силата на закона правомощия и въведените по отношение придобиването на качеството синдик изисквания. Теорията[2] се занимава се даването на дефиниция за „синдик“ в изследвания, фокусирани върху общата търговска несъстоятелност и уредените в Търговския закон правомощия на синдика и изисквания за придобиване качеството синдик. Поради посоченото обстоятелство изследването на фигурата на банковия синдик предполага паралел с фигурата на синдика по общата търговска несъстоятелност с оглед открояване на общото и специфичното между двете. Следва да се подчертае, че в ЗБН не е налице препращане към уредбата на фигурата на синдика в Търговския закон, а изрично и самостоятелно в специалния закон се уреждат изискванията, правомощията и отговорността на синдика в производството по банкова несъстоятелност. Двете фигури са отделни и независими една от друга – освен специфичните изисквания към всеки от тях, банковият синдик и синдикът по ТЗ са включени в отделни списъци – лицата, които могат да бъдат назначавани като синдици по реда на ТЗ са включени в списък към Министерство на правосъдието, а лицата, които могат да се назначават като синдици в производството по банкова несъстоятелност са включени в списък съставян и поддържан от БНБ. Съществено е да се отбележи, че включването в списъка, поддържан от МП не е предпоставка за включването в списъка на БНБ, нито включването в списъка на БНБ е предпоставка за включването в списъка към МП, но изключването от списъка на БНБ води до изключване от списъка към МП. Изключването от списъка на МП не рефлектира автоматично върху списъка на БНБ.

2.2. Изисквания към банковия синдик:

Изискванията по отношение на банковия синдик са експлицитно и изчерпателно институционализирани в чл. 25 от Закона за банковата несъстоятелност. Изрично е посочено, че синдик на банка може да бъде само физическо лице. Българското законодателство не позволява функцията на синдик да се осъществява от корпоративна структура/ юридическо лице. Уредени са следните положителни предпоставки във връзка с придобиването качеството синдик от физическо лице по българското право:

– да има висше икономическо или юридическо образование и стаж по специалността не по-малко от пет години, от които три години в областта на банковото дело, счетоводството или финансите, съответно търговското, банковото или финансовото право; изискванията за образование са еквивалентни на изискванията за придобиване квалификацията за синдик по реда на Търговския закон, различават се изискванията за професионален опит, като съгласно Закона за банковата несъстоятелност се предвижда по-високо изискване за продължителността на стажа и допълнителна предпоставка – част от него да е със специфична насоченост, а именно в областта на банковото дело;

– да е лице с добра професионална репутация; репутационни изисквания не се предвиждат за синдика по ТЗ, те са специфично предвидени за банковия синдик по ЗБН;

– да е включен в списъка, воден от Централната банка, на лицата, които могат да бъдат синдици на банка; – относно реда за включване в списъка, воден от Централната банка липсва правна уредба; Съгласно установената практика за включване в списъка, воден от БНБ се подава заявление, като не е предвиден изпит за проверка на знанията и уменията на заявителя. За съпоставка за включване в списъка на синдиците, воден от Министерство на правосъдието е необходимо полагане на изпит по реда на Наредба № Наредба № 3 от 27 юни 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците.

Законът за банковата несъстоятелност предвижда следните отрицателни предпоставки, чиято липса е задължителна, за да може едно лице да придобие качеството синдик на банка:

– да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер – наличието на осъдителна присъда за извършено престъпление от общ характер при непредпазливост, както и за престъпления от частен характер без значение от формата на вината, като и хипотезите на осъдителна присъда, за умишлено престъпление от общ характер, за което лицето е реабилитирано, не представляват пречка физическото лице да бъде назначавано за синдик на банка;

– да не е бил през последните пет години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, член на неин управителен или контролен орган;

– да не е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително или по сватовство – до трета степен включително, на член на управителен или контролен орган на банката, действал през последните три години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

– да няма търговски, финансови, делови или други материални интереси в банката, обявена в несъстоятелност;

– да не се намира с банката или с неин кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие;

– да не е кредитор в производството по несъстоятелност за банката или съпруг на кредитор, или негов роднина по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително или по сватовство – до трета степен включително;

– да не е временен синдик или синдик на друг търговец;

Посочените шест изисквания са въведени с оглед ограничаване възможността за свързаност между лицата и осигуряване изпълнението на функциите на синдика в условията на безпристрастност и обективност.

– да не е лишен или лишаван от правото да заема материалноотговорна длъжност;

– да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;

– да не е бил през последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

Последните три изисквания са предвидени с оглед гарантиране обстоятелството, че не са били налице данни физическото лице да е изпълнявало ръководни или материалнотговорни функции, които да са били изпълнявани по начин, който да създава обосновани съмнения за неговите управленски способности.

2.3. Функции и правомощия на банковия синдик:

            Понятието правомощие включва в себе си правата и задълженията на органа. Синдикът като орган на производството по банкова несъстоятелност има законоустановени правомощия, които са регламентирани в чл. 31 от Закона за банковата несъстоятелност. Синдикът има управителни и представителни функции, които са относими към ролята му в производството по несъстоятелност на банка. Управленските му правомощия са свързани с текущите дела на банката, като пред действията му са поставени редица ограничения: синдикът не може да договаря от името на банката нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява не може да договаря със свързани лица, нито да придобива по какъвто и да е начин вещи от масата на несъстоятелността; разпореждането с парични средства на банката, включително със сумите по банковите сметки, на които банката е титуляр, ако това се налага във връзка с управлението и запазването на имуществото на банката или с извършването на други разноски в производството по несъстоятелност, се осъществява с разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете за гарантиране на вземанията; съставя и изпълнява след одобряването му от Фонда за гарантиране на влоговете месечен бюджет относно разноските в производството по несъстоятелност за банката; временният синдик и синдикът нямат право до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката да заличават учредени от длъжници обезпечения с изключение на случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане.

Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с квалифицираната грижа на добър търговец, да поставя интересите на кредиторите над собствените си интереси и да спазва изискванията на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане. Тези изисквания бележат също своята специфика и разграничение между ролята на синдика в производството по търговска несъстоятелност и несъстоятелност на банка. При несъстоятелността на търговец по ТЗ синдикът отново би следвало приоритетно да следи за интересите на кредитора, но същевременно има една балансираща роля и между интереса на длъжник и кредитори. Тази специфика произтича от възможността в несъстоятелността по ТЗ да се развие оздравително производство, за разлика от ЗБН, в който такава възможност не е уредена.

Ограниченията и допълнителните изисквания пред управителните и представителните правомощия на синдика са предвидени с оглед гарантиране законосъобразното управление на масата на несъстоятелността в интерес на вложителите и кредиторите и постигане на специфичната цел на производството по несъстоятелност, а именно осигуряване във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката.

Следва да се съобрази, че синдикът осъществява правомощията си съобразно развитието на производството по несъстоятелност, като се ръководи от целите на този закон и като изпълнява указанията, дадени от Фонда за гарантиране на влоговете съгласно чл. 39, ал. 1, т. 14. Тази разпоредба институционализира необходимостта от съответствие на реализирането на правомощията на синдика с фазата и етапа, на който се намира производството по несъстоятелност.

Синдикът участва в производствата по делата, по които банката е страна, и завежда от нейно име дела/ синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела/. Правомощието по преупълномощаване на трети лица е по-широко в сравнение с правомощието на синдика по ТЗ, който следва да иска разрешение от съда по несъстоятелността, за да упълномощи трето лице с притежавани от него правомощия.

            Конкретни правомощия на синдика по отношение масата на несъстоятелността са предвидени изрично в Закона за банковата несъстоятелност. Синдикът опазва, попълва и управлява имуществото, включено в масата на несъстоятелността; получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на банката; издирва и уточнява имуществото на банката; при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна; събира паричните вземания на банката; извършва действия по прекратяване и осребряване на участието на банката в търговски дружества; изготвя програма за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и я предлага за одобряване от Фонда за гарантиране на влоговете; осребрява имуществото от масата на несъстоятелността според одобрената програма. Синдикът е длъжен да внася по особените сметки по чл. 31, ал. 1, т. 16 паричните средства, получени при осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, или при събиране на вземания на банката, в деня на получаване на паричните средства или най-късно на следващия работен ден.

С оглед разпределението на масата на несъстоятелността синдикът издирва и уточнява кредиторите на банката и съставя по реда на този закон списъци на вземанията срещу банката; извършва разпределение на набраните парични средства по реда, предвиден в този закон; внася паричните средства, получени при осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността или при събиране на вземания на банката, по особени сметки в левове, а сумите в чуждестранна валута – по особени сметки в съответната валута.

Специфично правомощие на банковия синдик е със съгласието или по предложение на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете да възлага на лица, притежаващи необходимия международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на синдика действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние;

Правомощията на синдика не са експлицитно уредени в чл. 25 и следващите от ЗБН. По силата на препращаща правна норма е посочено, че синдикът извършва други действия, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност и в нормативните актове по неговото прилагане.

Правомощията на синдика се осъществяват задължително заедно от лицата, назначени за синдик, като решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно.

С оглед специфичното съчетание между публичноправни и частноправни функции и особената значимост на действията по управление на чуждо имущество в условията на голям обществено-икономически интерес са предвидени особени изисквания за отчетност на дейността на синдика. Той записва в прономерован и прошнурован дневник всяко свое действие, свързано с управлението, запазването и осребряването на правата от масата на несъстоятелността и извършването на разпределение на набраните парични средства. Синдикът представя на Фонда за гарантиране на влоговете за гарантиране на влоговете всеки месец, а при поискване – незабавно, доклади и отчети, определени по вид и съдържание от управителния съвет.

Всеки кредитор на банката може да се запознае с дневника и с отчетите на синдика. Синдикът, с одобрението на Фонда за гарантиране на влоговете, определя помещенията и времето за запознаване с тях. По искане на кредиторите синдикът може да предоставя и друга информация, свързана с неговата дейност. Фондът за гарантиране на влоговете в банките може по всяко време да проверява верността на дневника и отчетите на синдика, като изисква от него допълнителна счетоводна или друга документация, както и като извършва проверки на място. Синдикът изпраща на Фонда за гарантиране на влоговете ежемесечни отчети за дейността си, в които описва всички свои действия в изпълнение на правомощията си по чл. 31, ал. 1. Фондът публикува незабавно отчетите на интернет страницата си, с изключение на информацията, защитена със закон. Отчетите се изпращат и на министъра на финансите.

            Освен посочените задължения във връзка с управлението, представителството на несъстоятелната банка, попълването, запазването и разпределението на масата на несъстоятелността, както и отчетността, синдикът има и задължения за конфиденциалност. Той е длъжен да не разгласява сведенията, данните и фактите, които са му станали известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия.

            Упражняването на дейност като синдик представлява възмездна професионална дейност, изискваща квалифицирани знания и умения, поради което едно от основните права на синдика е да получава възнаграждение за дейността си като синдик. Възнаграждението на синдика се определя с решение на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.

При назначаване на синдик управителният съвет на фонда определя първоначално месечно възнаграждение на назначените за синдик лица за срок до началната дата за започване на процедурата за осребряване, предвидена в одобрената програма за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. Първоначалното възнаграждение представлява фиксирана сума, която не зависи от размера на осребреното от синдика имущество от масата на несъстоятелността и на събраните вземания на банката и която не може да бъде по-малка от 10 минимални работни заплати и по-голяма от 30 минимални работни заплати.

След изтичането на срока по ал. 2 месечното възнаграждение на назначените за синдик лица се определя от управителния съвет на фонда по ред, определен в наредба на Централната банка. Механизмът за определяне на размера на възнаграждението на синдика в производството по банкова несъстоятелност се определя с Наредба № 33 от 23.10.2003 г. за възнаграждението на синдика в банка в несъстоятелност.

2.3. Назначаване и встъпване в длъжност на банковия синдик:

Орган по назначаването е Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Той назначава за синдик на банката лица от списъка[3], воден от Българска народна банка, в деня на получаването по реда на чл. 13, ал. 4 на препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката или най-късно на следващия работен ден. Фондът може да назначи временния синдик за синдик.

Актът, с който Фонда за гарантиране на влоговете назначава синдика е с решение на управителния съвет на Фонда. За да се постанови решение на Фонда за назначаване на определено лице от списъка за синдик следва да са налице следните положителни предпоставки:

– предварително писмено съгласие на лицата, определени да упражняват правомощията на синдик, дадено пред управителния съвет на Фонда;

– декларации на синдика по реда на чл. 25, ал. 2, т. 3;

            Законът за банковата несъстоятелност предвижда и наличието на отрицателна предпоставка – да не са събрани данни, че лицата, определени да упражняват правомощията на банков синдик, не отговарят на изискванията, установени в този закон, за да бъдат синдик на банка.

Решението за назначаване на синдик следва да съдържа следните задължителни реквизити: датата, съдебния състав и номера на делото на решението за откриване на производство по несъстоятелност, трите имена и точния адрес на назначените за синдик лица, първоначалното им месечно възнаграждение и размера на гаранцията за управлението им.

Посоченото решение подлежи на незабавно изпълнение от деня на постановяването му, вписва се в ТРРЮЛНЦ, и препис от решението се изпраща на назначените за синдик лица на банката, обявена в несъстоятелност, и на Централната банка.

Назначените за синдик лица трябва да встъпят в длъжност най-късно до два работни дни от датата на получаване на препис от решението за назначаване. Преди встъпване на синдика в длъжност се сключват договори за управление между назначените за синдик лица и Фонда за гарантиране на влоговете. В договора се конкретизират правата и задълженията на назначените за синдик лица, начинът за определяне и заплащане на тяхното възнаграждение и другите елементи на правоотношението между лицата и обявената в несъстоятелност банка. Посоченото договорно правоотношение е съществена отлика между предвидения в ТЗ ред за назначаване и встъпване на синдика в производството по несъстоятелност на търговско дружество. При несъстоятелността на търговец по ТЗ синдикът се назначава от съда по несъстоятелността по избор на кредиторите на несъстоятелността. Същият встъпва в длъжност с акт за встъпване, като липсва елемент на договорно правоотношение между страните.

Друга специфика е, че назначените за синдик на банка лица в деня на встъпването си в длъжност задължително предоставят гаранция за своето управление в размер, определен от Фонда за гарантиране на влоговете, но не по-малко от тримесечното им първоначално брутно възнаграждение под формата на паричен депозит в банка, определена от Фонда за гарантиране на влоговете. Гаранцията подлежи на връщане в 6-месечен срок от прекратяване правомощията на синдика, освен ако същата е послужила за обезщетяване на вреди от дейността на назначеното за синдик на банка лице. При несъстоятелността по ТЗ не е предвидена гаранция, но синдикът има задължение за сключване на задължителна застраховка за професионална отговорност, която се сключва по всяко дело, по което синдикът е назначен. По аналогичен начин е уредено обезпечаването на отговорността на временния синдик в производството по банкова несъстоятелност като за него е предвидено задължение за застраховане по чл. 12а, ал. 1 ЗБН във вр. с чл. 663а ТЗ.

2.4. Прекратяване на правомощията на синдика:

Фондът освобождава синдика и прекратява договора за управление с решение на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Решението се вписва в търговския регистър. Обстоятелството дали решението за прекратяване на правомощията подлежи на незабавно изпълнение или освободеният синдик продължава да изпълнява правомощията си до встъпването в длъжност на новия синдик зависи от основанията за неговото отстраняване. Предпоставките за прекратяване на правомощията на синдика и сключения между него и Фонда за гарантиране на влоговете договор са следните:

– По волята на назначеното за синдик лице, обективирана в писмено искане, отправено до управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете;

– При констатирана несъвместимост – ако назначено за синдик лице не е отговаряло или впоследствие е престанало да отговаря на изискванията на чл. 25 ЗБН;

– При настъпване на субективна невъзможност едно от назначените за синдик лица да осъществява правомощията си . фактическа невъзможност; смърт; поставяне под запрещение; изваждане от списъка, воден от БНБ;

– по преценка на Фонда за гарантиране на влоговете или по предложение на министъра на финансите, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗБН при освобождаване от длъжност синдикът представя писмен отчет пред Фонда за гарантиране на влоговете и Централната банка в 14-дневен срок от датата на решението за освобождаване. Не са предвидени изрични реквизити на отчета. Новоназначеният синдик може да направи възражение по отчета пред Фонда за гарантиране на влоговете в 7-дневен срок от представянето му. В 7-дневен срок след изтичането на срока за възражения управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете се произнася по представения отчет с решение, което не подлежи на обжалване.

При освобождаването му от длъжност синдикът е длъжен незабавно да предаде под опис търговските книги и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от председателя на Фонда за гарантиране на влоговете лице. Предаването се извършва чрез подписан от освободения от длъжност и от новия синдик протокол относно извършения опис. Протоколът се изготвя в присъствието на представители на Фонда за гарантиране на влоговете.

2.5. Отговорност на синдика:

            Банковият синдик е длъжностно лице и той носи за действията си гражданска, административно-наказателна и наказателна отговорност.

            Съгласно чл. 35, ал. 4 ЗБН синдикът дължи обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си. Обезщетението се внася в масата на несъстоятелността. Предвидената отговорност има гражданскоправен характер и възниква на деликтно основание. Като вид деликтна отговорност тя се характеризира със своя фактически състав, включващ следните елементи: действие или бездействие, противоправност, вреда, причинна връзка между тях, специфичен елемент е връзката с осъществяването на правомощията на синдика, вина. Аналогична на посочената отговорност е предвидената в чл. 663, ал. 3 ТЗ отговорност на синдика в производството по общата търговска несъстоятелност.

Освен посочения фактически състав, който може да ангажира отговорността на синдика, е предвиден и още един състав, при който синдикът дължи гражданскоправно обезщетение – чл. 35, ал. 2 ЗБН – Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените парични средства по особените сметки по чл. 31, ал. 1, т. 16 ЗБН. Аналогична на посочената разпоредба при общата търговска несъстоятелност е отговорността по чл. 663, ал. 2 ТЗ. Посочената отговорност представлява лимитиране на обезщетението, което синдикът дължи за забава внасянето на парите в особената сметка, до размера на законната мораторна лихва.

Отговорността на назначените за синдик лица на горепосочените основания е солидарна. Може да се постави въпросът доколко солидарността възниква като обективно основание за ангажиране отговорността на втория синдик или е обвързана с негово виновно поведение. Считам, че солидарността възниква на законно основание и има за предикат обстоятелството, че правомощията на синдика се осъществяват задължително заедно от лицата, назначени за синдик, като решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно. Ако не са налице основания да се счете, че вторият синдик е реализирал състава на посочената деликтна отговорност, то същият няма как да бъде солидарно отговорен.

            Считам, че освен посочените основания за възникване на гражданскоправна отговорност, синдикът може да бъде субект и на общата деликтна отговорност по реда на чл. 49 и 45 от ЗЗД.

Също така синдикът носи административна отговорност, като органът, упражняващ административен контрол, върху дейността на синдика и легитимиран да му налага санкции е Фондът за гарантиране на влоговете. Съгласно чл. 35. (1) ЗБН, когато синдикът не осъществява правомощията си с дължимата грижа или не изпълнява задълженията си, фондът налага глоба по реда на глава десета от ЗБН. Съгласно чл. 112 ЗБН санкцията е с относително определен размер от 400 до 2500 лв. Актовете за констатирани нарушения се съставят от оправомощени от председателя на управителния съвет на фонда лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Аналогична на посочената отговорност е отговорността на синдика в производството по търговска несъстоятелност по чл. 663, ал. 1 ТЗ, при отчитане на обстоятелството, че органът, който е легитимиран да наложи глобата на основание посочената разпоредба е съдът по несъстоятелността.

В ЗБН е предвидена още една форма на административна отговорност, а именно по чл. 30, ал. 4 ЗБН, изразяваща се във възможност за едностранна редукция на определеното месечно възнаграждение на назначените за синдик за определен период с решение на управителния съвет на фонда при наличие на изрично посочени в ЗБН условия: ако синдикът е направил през съответния месец разходи в производството по несъстоятелност, които не са предвидени в одобрения от фонда месечен бюджет за разноските по несъстоятелността и за чието извършване синдикът не е получил одобрение от фонда. В този случай възнаграждението на назначените за синдик лица се намалява с определена част от сумата на неправомерно извършените разходи; ако синдикът е извършил разпореждане с вещ или друго имуществено право, включено в масата на несъстоятелността, не по установените в този закон условия и ред.

            Посочените условия за намаляване възнаграждението на синдика са специфични за Закона за банковата несъстоятелност. За сравнение в Търговския закон не е предвидена възможност за редукция на възнаграждението. Поради посоченото обстоятелство нарушения като посочените в разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗБН, се разглеждат от съда по несъстоятелността при общата търговска несъстоятелност като нарушения годни да ангажират отговорността на синдика по чл. 657, ал. 2 ТЗ, която с оглед действащата правна уредба има последиците по чл. 655, ал. 2, т. 8 ТЗ, водещи до несъвместимост и заличаване на синдика от списъка на синдиците, воден от Министерство на правосъдието.

            Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 657, ал. Т2 З във вр. с чл. 655, ал. 2, т. 8 ТЗ има аналог в ЗБН, като обстоятелството, че банков синдик би бил освободен от производство по банкова несъстоятелност на основание чл. 29, ал. 1 т. 7 ЗБН по преценка на фонда или по предложение на министъра на финансите, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите, би следвало да води до изключването му от списъка по чл. 44, т. 2 на основание чл. 44, т. 3 ЗБН. За разлика от ТЗ обаче, ЗБН не предвижда пречка за повторно включване на освободения синдик в списъка, воден от БНБ.

            Освен посочените форми на гражданскоправна и административнонаказателна отговорност, банковият синдик носи и наказателна отговорност за онези свои действия или бездействия, при изпълнение на правомощията му, които съставляват престъпления.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

            Синдикът в производството по банкова несъстоятелност е специфична фигура с централна роля в посоченото производство, която има управителни и представителни функции по отношение на банката в несъстоятелност. По отношение на него са изрично уредени специфични изисквания за придобиване качеството банков синдик, които се отличават съществено от изискванията за придобиване на качеството синдик в общата търговска несъстоятелност. Предвидени са специфики относно реализацията на неговите правомощия и контролните функции на Фонда за гарантиране на влоговете върху дейността на банковия синдик. От направеното изследване на правната уредба на фигурата на банковия синдик по Закона за банковата несъстоятелност, се извежда изводът, че фигурата на синдика е определяща за законосъобразното и ефективно протичане на производството по несъстоятелност, защита на интереса на кредиторите и вложителите, както и обществения интерес и осигуряване постигането на неговата основна цел – да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Значително по-прецизно и детайлно в сравнение с ТЗ са регламентирани правомощията на банковия синдик и начина на неговото взаимодействие с другите органи на несъстоятелността, по-ясни са механизмите и критериите за ангажиране на отговорност на банковия синдик. Същевременно от извършения паралел с уредбата на синдика в Търговския закон се открояват редица специфики по отношение на изискванията, правомощията и отговорността на банковия синдик, които бележат по-неясни критерии за подбор и ред за включване в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банки, воден от БНБ. От проведеното изследване de lege ferenda може да се препоръча приемането на наредба за реда, подбора и квалификацията на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банки.

[1] Обн., ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., доп., бр. 67 от 29.07.2003 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., в сила от 31.07.2004 г., доп., бр. 31 от 8.04.2005 г., в сила от 8.10.2005 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*) – изм., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз – 1.01.2007 г., (*) изм., бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 67 от 29.07.2008 г., бр. 105 от 29.12.2011 г., изм. и доп., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., бр. 41 от 5.06.2015 г., в сила от 5.06.2015 г., бр. 50 от 3.07.2015 г., бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 11.08.2015 г., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм., бр. 94 от 4.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 33 от 26.04.2016 г., в сила от 26.04.2016 г., изм., бр. 95 от 29.11.2016 г., доп., бр. 91 от 14.11.2017 г., изм. и доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 20 от 6.03.2017 г., в сила от 6.03.2018 г., изм. и доп., бр. 22 от 13.03.2018 г., бр. 33 от 19.04.2019 г., в сила от 19.04.2019 г., бр. 83 от 22.10.2019 г., в сила от 22.10.2019 г., бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 12.02.2021 г.; изм. с Решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на РБ – бр. 48 от 8.06.2021 г.; изм. и доп., бр. 25 от 29.03.2022 г., в сила от 29.03.2022 г.

[2] Маданска, Нели, „Синдикът в производството по несъстоятелност“

[3] Списъкът се публикува на интернет страницата на Централната банка.

Вашият коментар