Стабилизацията – последният шанс преди несъстоятелността

„Несъстоятелността не започва с решението на съда. Тя започва много по-рано – в баланса, в паричните потоци и във финансовите показатели.“
Това написахме в предходната ни публикация.
Добрата новина е, че законът не изисква всяко дружество с финансови затруднения непременно да стигне до производство по несъстоятелност.
Напротив – когато кризата бъде разпозната навреме, Търговският закон предвижда възможност за стабилизация, чиято цел е бизнесът да бъде оздравен, а не ликвидиран.
Именно затова стабилизацията е една от най-подценяваните процедури в българското търговско право.

Финансовата криза винаги започва преди правната

Повечето управители разбират, че дружеството има проблем едва когато започнат запори, изпълнителни дела или кредиторите подадат молба за несъстоятелност.
В действителност кризата е започнала много по-рано. Намалява ликвидността.
Паричните потоци вече не покриват предстоящите плащания. Задлъжнялостта нараства. Финансовата автономност се влошава. Печалбата намалява или изчезва. Точно тогава все още съществува реална възможност дружеството да бъде преструктурирано.

Законът допуска стабилизация именно преди настъпването на неплатежоспособността
Това е и философията на чл. 761 и чл. 762 ТЗ. Производството по стабилизация има една основна цел – да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и неговите кредитори, което да позволи предприятието да продължи дейността си. Особено важно е, че законът допуска стабилизация само ако дружеството все още не е неплатежоспособно. То трябва да се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност, като законът вече дава и конкретен критерий – когато с оглед предстоящите падежи през следващите дванадесет месеца съществува реална опасност търговецът да не може да изпълнява изискуемите си парични задължения или да спре плащанията. Това е съществената разлика между стабилизацията и несъстоятелността. При несъстоятелността кризата вече е настъпила. При стабилизацията все още може да бъде предотвратена.

Финансовите показатели дават сигнал много преди закона

Именно тук се срещат правото и корпоративните финанси. Практиката показва, че рискът рядко възниква внезапно. Месеци преди това финансовите отчети започват да показват предупредителни сигнали:
• влошаващи се коефициенти на обща, бърза и абсолютна ликвидност;
• отрицателен нетен оборотен капитал;
• намаляваща финансова автономност;
• нарастваща задлъжнялост;
• отрицателни оперативни парични потоци;
• спад в показателите за рентабилност като ROA, ROE и ROIC.
В международната практика именно такива модели като Altman Z-score служат като инструмент за ранно предупреждение за повишен риск от финансова несъстоятелност. Те не заместват правната преценка, но позволяват кризата да бъде идентифицирана още преди тя да стане необратима. Не случайно с последните изменения на закона законодателят предвиди и разработването на инструменти за ранно предупреждение, които да подпомагат предприятията при вероятност от бъдеща несъстоятелност.

Стабилизацията не означава отсрочка – тя означава преструктуриране

Много управители възприемат стабилизацията като начин просто да „спечелят време“. Всъщност законът предвижда значително по-широки възможности. Планът за стабилизация може да включва преструктуриране на активите и пасивите, промяна на условията по задълженията, продажба на активи, промени в управлението на дружеството, както и други мерки, които да възстановят нормалната му дейност. Следователно производството не цели да отложи неизбежния фалит, а да създаде реални предпоставки за продължаване на стопанската дейност.

Най-голямата грешка

Най-често срещаната грешка е управителят да потърси правна помощ едва когато вече са налице предпоставките по чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Тогава възможностите за преструктуриране вече са значително по-ограничени. Колкото по-рано бъде направен финансов и правен анализ на състоянието на дружеството, толкова по-голям е шансът кризата да бъде овладяна чрез стабилизация, а не чрез несъстоятелност.

Заключение

Производството по стабилизация е замислено като механизъм за спасяване на жизнеспособния бизнес, а не като последна формалност преди фалита. То изисква навременна реакция, реалистична оценка на финансовото състояние и добре подготвен план за преструктуриране. Когато финансовите симптоми бъдат разпознати навреме, правото вече не само констатира кризата – то може да предложи решение.

 

Правилният анализ и професионалното съдействие осигуряват спокойствие и сигурност при предприемането на действия по стабилизация. В случай, че са налице индиции за неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на Вас или Ваш партньор не оставяйте своите права без защита! Свържете се с Адвокатско дружество “Атанасова и Атанасова”, за да Ви помогнем с юридическия анализ и провеждането на съответната процедура.
☎ Контакт с нас: 0899019599 ; 0888111305
📍гр. София, ул. Еньо Вълчев 14
📍гр. Благоевград, ул. Тодор Александров 26
🌐 Посетете нашия уебсайт: aplaw.bg