Анализ на Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата

УВОД

Настоящата статия има за обект на изследване Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата. Статията има за цел да даде общо понятие и кратки бележки за правния режим на СИДДО и да изследва структурата, действието по време, място и спрямо лицата, както и предметния обхват на Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата. В рамките на настоящата разработка се разглеждат институционализираните в посочената СИДДО методи за избягване на двойното данъчно облагане и процедурите за решаване на спорове. Избягване на двойно данъчно облагане

1. Понятие за СИДДО:

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) представляват двустранни или многостранни международни договори, за които се прилагат правилата на международното право, съдържащи се във Виенската конвенция за правото на договорите, която е ратифицирана от България през 1987 г. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Това означава, че данъчните спогодби, като международни договори, имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство. Следва да се има предвид, че Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане не създават нови задължения за данъчно задължените лица, а разпределят правомощия на договарящите държави.

Формулирането на понятие за СИДДО предполага не само извеждане на понятие за същността на спогодбата като международен договор, но и дефиниране чрез специфичната му цел, а именно избягването на двойното данъчно облагане. Ситуация на двойно данъчно облагане възниква, когато една държава (държава на местното лице) облага своите местни лица за световния им доход, т.е. включително за доходите им от източник в чужбина, и в същото време друга държава, в която възникват доходите (държава на източника), налага данък върху тези доходи. Международно двойно данъчно облагане ще е налице, когато едни и същи елементи на фактическия състав на данъчното правно отношение са обхванати от националните данъчни закони на две различни държави, в следствие на което общият размер на данъчното задължение за субекта на облагане надвишава по-високия по размер данък установен в една от държавите.[1]

СИДДО имат ключова роля за икономическия растеж и развитие на страната и се договарят и сключват както в подкрепа на местните физически и юридически лица, така и за стимулиране на международната търговия и двустранните инвестиции, насърчаване на икономическите връзки между държавите и избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото, без да създават възможности за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане.

Към настоящия момент България има сключени 70 действащи СИДДО, които обхващат 71 държави[2]: Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Бахрейн, Беларус, Белгия, Виетнам, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Египет, Естония, Зимбабве, Израел, Индия, Индонезия, Иран, Ирландия, Испания, Италия, Йордания, Казахстан, Канада, Катар, Кипър, Китай, Корейската народно-демократична република, Кувейт, Латвия, Ливан, Литва, Люксембург, Малта, Мароко, Молдова, Монголия, Нидерландия, Норвегия, Обединени арабски емирства, Обединеното кралство, Пакистан, Полша, Португалия, Румъния, Руската федерация, Саудитска Арабия, САЩ, Северна Македония, Сингапур, Сирия, Словакия, Словения, Тайланд, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария, Швеция, Югославия, Южна Африка, Южна Корея и Япония.[3]

2. Модели на СИДДО:

Съществуват два основни модела на данъчна спогодба, които се използват като основа при водене на преговори и сключване на нови СИДДО или при промяна на съществуващи СИДДО – Модел на данъчна спогодба на ОИСР и Модел на данъчна спогодба на ООН.

Моделът на данъчна спогодба на ОИСР разпределя по един достатъчно балансиран начин правото на облагане между държавата, на която лицето е местно лице за целите на данъчното облагане, и държавата на източника на дохода. Моделът на СИДДО на ОИСР е създаден през 1963 г. и до момента претърпява редица редакции, като последната е от 2017 г. Днес повече от 3000 данъчни спогодби по целия свят са основани на този модел.

Моделът на данъчна спогодба на ООН е сходен с този на ОИСР, но дава по-широки права на облагане на държавата на източника на дохода. Моделът на данъчна спогодба на ООН е създаден през 1980 г. и е предназначен да регулира отношенията във връзка с данъчното облагане между развитите и развиващите се страни. Този Модел разширява кръга на доходите, за които се допуска облагане в държавата на източника, а небалансираното използване на такъв подход може да доведе и до отрицателно въздействие върху междудържавната търговия и инвестиции.

България в своята договорна практика следва като основен модел Модела на СИДДО на ОИСР. Все пак, в определени случаи се допуска отклонение от този Модел – например при реципиране на клаузи от Модела на ООН, в конкретни ситуации според договорения баланс; при използване на алтернативни клаузи, предложени в Коментара към Модела на ОИСР, както и при договаряне на специфични клаузи, извън двата Модела на СИДДО, с конкретен договорен партньор.

Политиката на Република България по отношение избора на клаузи в СИДДО е в пряка зависимост от конкретния договорен партньор, интересите на България, характерът и мащабите на най-интензивно развиващите се икономически отношения между страните, относителните икономически предимства на България, перспективите за развитие на стопанските отношения в определени области, както и развитието на самите преговори.[4]

3. Анализ на СИДДО между Р България и Кралство Испания

Обект на анализ са структурата, темпоралното и териториалното действие, персоналният и предметен обхват на Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата. Изследват се конкретно избраните между страните и институционализирани в посочената СИДДО методи за избягване на двойното данъчно облагане и процедурите за решаване на спорове и в частност взаимното споразумяване.

3.1.      Структура:

Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата съдържа 27 разпоредби. Част от разпоредбите, които определят действието на договора се съдържат в началните текстове – чл. 1-2 уреждат персоналния и предметния обхват на спогодбата. Чл. 3-4 съдържа дефинитивни норми, които уреждат териториалния обхват на спогодбата. Темпоралното действие на изследваната СИДДО е уредено в чл. 26-27, както и в последния параграф от Протокола към спогодбата. Основната група от норми е насочена към разпределяне на правомощията по облагане на различните категории доходи и имущество между договарящите се държави и методите за избягване на двойното данъчно облагане – чл. 5-21. Спогодбата съдържа и група от норми, уреждащи важни процедурни и защитни правила, като процедурата за уреждане на спорни въпроси, равенството в третирането, обмяната на информация – чл. 22 – 25.

3.2.      Темпорално действие

Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата е изготвена в София на 6 март 1990 г. в два екземпляра на български и испански език, като двата текста имат еднаква сила.

Съгласно член 26 от изследваната СИДДО, същата влиза в сила след ратификация и размяна на ратификационните документи в Мадрид. Ратифицирана е с Решение на Великото Народно събрание от 4.01.1991 г. – ДВ, бр. 11 от 8.02.1991 г.  Обн., ДВ, бр. 11 от 8.02.1991 г. В сила от 14.06.1991 г.

С оглед първоначалното прилагане на разпоредбите на спогодбата имат сила по отношение на данъци, наложени за данъчната година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща тази, в която спогодбата е влязла в сила, следователно за данъци, наложени за данъчната година, започваща на 01.01.1992 г. и следващите.

В Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата е уредено и прекратяването на действието й. Съгласно член 27 тази спогодба остава в сила, докато не бъде денонсирана от една от договарящите държави. Всяка договаряща държава може да денонсира спогодбата по дипломатически път чрез изпращане на съобщение за прекратяване на действието поне 6 месеца преди края на всяка календарна година след изтичането на период от 3 години от датата на влизане в сила на спогодбата. В такъв случай спогодбата престава да действа спрямо данъци, наложени за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща тази, в която е изпратено съобщението.

3.3.      Териториален обхват:

Териториалният обхват на приложение на СИДДО съвпада с териториалния обхват националното данъчно право на съответните държави. Това е територията, върху която всяка държава упражнява своя национален суверенитет, както и такива територии, върху които в съответствие с международното право и националното законодателство договарящите държави упражняват суверенни права. Териториалният обхват на Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата е уреден с дефинитивни правни норми в чл. 3 от разглежданата СИДДО.

Съгласно спогодбата терминът „Испания“ означава територията на испанската държава, а така също и всяка територия извън териториалното море, върху която, в съответствие с международното право и при прилагането на своето законодателство, испанската държава упражнява или би могла в бъдеще да упражнява юрисдикция или суверенни права. Съгласно чл. 3, т. 1, б. „б“  терминът „България“ означава територията на Народна република България, върху която се разпростира държавният суверенитет, а така също и континенталния шелф, по отношение на който Народна република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

3.4.      Персонален обхват:

Персоналният обхват на СИДДО се определя от очертания в същата кръг на адресати, които могат да се ползват от нея. Още в член 1 на Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата е очертан персоналният обхват на анализирания двустранен международен договор, като тя се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави. Посочената уредба е в съответствие с чл. 1 на Модела на ОИСР, съгласно, който СИДДО се прилагат за „лица местни на едната или на двете договарящи се държави“. Понятията “лице” и “местно лице” се определят в самостоятелни разпоредби, които следва да се тълкуват систематично. В настоящия случай за целите на тази спогодба за местни лица се считат:

            а) по отношение на България – физически лица, които са граждани на Народна република България, и юридически лица, които имат седалище в България или са регистрирани там;

б) по отношение на Испания – лица, които според испанското законодателство подлежат на данъчно облагане в Испания поради тяхното местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер.

В разглежданата спогодба е уредена хипотезата, когато съгласно разпоредбите на ал. 2 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави. В посочения случай то се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси). Ако държавата, в която е центърът на неговите жизнени интереси, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави решават въпроса чрез взаимно споразумение. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на договарящата държава, в която се намира мястото на действителното му управление.

Прави впечатление, че съгласно посочените определения, понятието на местно лице в България, дадено към момента на изготвяне на спогодбата/ 1990 г./ се различава от актуалното понятие за такова съгл. чл. 4 ЗДДФЛ[5], по смисъла на който „местно физическо лице“, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Изхождайки от възприетия в Модела на ОИСР принцип за по-широк обхват на тълкуването на понятието за местно лице, бихме могли да заключим, че следва да де приложи чрез корективно тълкуване актуалното понятие за местно лице по смисъла на ЗДДФЛ. Допълнителен аргумент за едно по-широко тълкуване на понятието за местно лице, възприето в Спогодбата, може да се почерпи като се извърши систематическо тълкуване с уредените в същата разпределителни норми/ така напр. чл. 13, т. 1, б. „а“ от анализираната спогодба/. Обратният извод следва, обаче при съобразяване на обстоятелството, че спогодбата се явява международен договор с примат над българското законодателство и същевременно е lex specialis и като се съобрази разпоредбата на чл. 75 ЗДДФЛ и в светлината на РАЗЯСНЕНИЕ № 24-34-41 от 3.06.2009 г. относно прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и процедурата за прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, се стига до заключението, че следва да се приложат понятията за местно лице, възприети в Спогодбата stricto senso.

Според чл. 4 от МОИСР и съвременната договорна практика, за местно лице на една от договарящите държави се счита – „лице, което съгласно вътрешното й законодателство е данъчно задължено там въз основа на неговото местожителство, обичайно пребиваване, място на управление или друг подобен критерии”. Следователно белезите, чрез които лицето се характеризира като “местно” се определят от вътрешното законодателство на договарящите се държави, като се използват обичайните критерии за определяне на субекта на данъчното задължение, което следва от изразът “или друг подобен критерии”.[6] С оглед посочените тенденции и констатираното несъответствие между тях и анализираната спогодба, е препоръчителна нейната актуализация.

3.5.      Предметен обхват:

Може да се подразделят общ и специален предмет на СИДДО. Общият предметът на правно регулиране на договорите за избягване на двойното данъчно облагане обхваща следните подсистеми: Определяне на персоналния, териториален и предметен обхват на договора; Определяне на понятия, употребени в договора и принципите за тълкуването му; Разпределителни норми, чрез които се определят правомощията на държавите по облагането на доходите и имуществата; Определянето на методите за избягване на двойното данъчно облагане; Други разпоредби свързани с целите на договорите.

Специфичният предметен обхват на СИДДО касае данъците, за които ще се прилага договора. В настоящия случай, касателно Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата, съгласно чл. 2 от същата тя се прилага за данъци върху доходите и имуществата, събирани в съответствие със законодателството на всяка договаряща държава. Посоченото дефиниране на предмета е в съответствие с принципите и на Модела на ОИСР. В Спогодбата са посочени съществуващите данъци, към момента на изготвянето й, спрямо които се прилага спогодбата:

– в Испания: 1. Данък върху дохода на физически лица; 2. Корпоративен данък; 3. Данък върху имуществото; 4. Местни данъци върху доходите и имуществата, (наричани по-нататък „испански данък“);

– в България: 1. Данък върху общия доход; 2. Данък върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца; 3. Данък върху печалбите; 4. Данък върху сградите, (наричани по-нататък „български данък“)

Изброяването не е numerus clausus, като съгласно чл. 2, т. 3 спогодбата се прилага и спрямо аналогични или подобни по същество данъци, въведени след датата на подписването й, в допълнение или вместо съществуващите данъци. С оглед осигуряване на синхронизацията и ефективното приложение на спогодбата изрично е предвидено задължение за компетентните органи на договарящите държави взаимно да се уведомяват за всички значителни изменения, настъпили в техните данъчни законодателства.

Въпреки посоченото принципно възприето в самата спогодба, както и в теорията[7] и практиката по прилагане на СИДДО неизчерпатено изброяване на данъците върху доходите и имуществата, за които се касае СИДДО, следва обаче да се релевира РАЗЯСНЕНИЕ № ЕП-07-00-34 от 12.08.2021 г. относно прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Испания и разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, съгласно което разпоредбите на посочената СИДДО не се прилагат по отношение на данъците върху превозните средства на България, тъй като тези данъци не са изрично регламентирани и не са включени в материалния обхват на СИДДО.

Органите на НАП са приели, че данъците по отношение на Испания, за които се прилагат разпоредбите на СИДДО, обаче включват и местните данъци върху доходите и имуществата. Според посоченото разяснение, ако се приеме, че в тази категория попадат и данъците върху превозните средства на Испания, това на практика означава, че по отношение на тези испански данъци могат да бъдат приложени разпоредбите на СИДДО. По-конкретно това е разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от СИДДО, която предвижда, че всяко имущество, различно от посоченото в предходните алинеи на този член, като в тази категория попадат и моторните превозни средства, притежавано от местно лице на България, би следвало да се облага само в България. Съответно, Испания би следвало да освободи от облагане това имущество.

Според цитираното Разяснение, тъй като разпоредбите на СИДДО не се прилагат по отношение на данъците върху превозните средства на България, чл. 20, ал. 4 от СИДДО няма да намери приложение в случаите, в които лицето е местно за данъчни цели на Испания. С оглед на горното, заплащането на данъка върху превозните средства в Испания е правно ирелевантно относно дължимостта на данъка според българското законодателство, тъй като законодателят изисква единствено наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за прекратяване на облагането в България.

3.6.      Разпределителни норми:

            В разпоредбите от чл. 5 до чл. 20 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Испания се третират облагането на доходите от отделните източници, а именно: доходи от недвижимо имущество, печалби от стопанска дейност, международен транспорт, дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, доходи от продажба на имущество, професионални услуги, заплати и надници, директорски възнаграждения, доходи от дейността на дейци на изкуството и спортисти, пенсии, държавна служба, преподаватели и учащи, други доходи, имущество .

Подробният анализ на посочените разпределителни норми за данъчното третиране и избягването на двойното данъчно облагане на доходите от посочените източници е извън обхвата на настоящата разработка и следва да бъде обект на допълнителен анализ.

3.7.      Методи за избягване на двойното данъчно облагане

Чрез разпределителните норми на договорите за избягване на двойното данъчно облагане се разграничават правомощията на държавите за облагане на определени данъчни обекти. За случаите, когато доходите от даден източник могат да се облагат и в двете държави е предвидено премахване на двойното данъчно облагане, чрез прилагане на мерки за изравняване на възможното облагане в държавата източник – метод на освобождаване/ пълно или прогресивно/, кредитен метод. Такива мерки са уредени в чл. 21 от анализираната спогодба.

Съгласно чл. 21, т. 1 от спогодбата в Испания двойното данъчно облагане се избягва чрез кредитния метод, а именно, когато местно лице на Испания получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат в България, Испания допуска като намаление на данъка върху дохода/ имуществото на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода/ имуществото, платен в България.

Въпреки това такова отчисление и в двата случая няма да надвишава тази част от данъка върху дохода или данъка върху имуществото, изчислена преди предоставянето на отчислението, която се отнася според конкретния случай към доходите или имуществото, които могат да бъдат обложени в България. Когато в съответствие с коя и да в разпоредба на спогодбата, получени доходи или притежавано имущество от местно лице на Испания са освободени от данъчно облагане в Испания, Испания въпреки това може да вземе предвид освободените от данъчно облагане доходи или имущество при изчисляването на сумата на данъка върху оставащата част от доходите или имуществото на такова местно лице.

Съгласно чл. 21, т. 2 от спогодбата в България двойното данъчно облагане се избягва чрез метода на освобождаване, а именно, когато местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат в Испания, такива доходи или имущество се освобождават от облагане в България.

Въпреки това такива доходи или имущество могат да бъдат взети предвид при изчисляването на сумата на данъка върху оставащата част от доходите или имуществото на такова местно лице.

Различен е приложения метод за местни лица на България относно доходите от дивиденти, при които приложение намира кредитния метод – независимо от разпоредбите на букви „а“ и „б“, когато местно лице на България получава дивиденти, които в съответствие с разпоредбите на чл. 8 могат да се облагат в Испания, България допуска като намаление на данъка върху доходите на такова местно лице сума, равна на платения в Испания данък. Въпреки това такова отчисление няма да надвишава онази част от данъка, изчислена преди предоставянето на отчислението, която съответства на дохода, получен от Испания.

В обобщение относно методите за премахване на двойното данъчно облагане,  приложими в България, съгласно сключената СИДДО по отношение на печалбите и доходите, реализирани от български местни лица в Испания

Държава	МЕТОДИ
	Печалба от място на стопанска дейност	Видове доходи
		Дивиденти	Лихви	Авторски и лицензионни възнаграждения	Възнаграждения за технически услуги	Всички останали доходи
ИСПАНИЯ	ОП	ДК	БВЗ	БВЗ	БВЗ	ОП;БВЗ

Л Е Г Е Н Д А:     ОП     –   освобождаване с прогресия;            ДК      –   обикновен данъчен кредит;

                              ПДК   –   пълен данъчен кредит;                     БВЗ   –   българско вътрешно законодателство.

3.8.      Решаване на спорове/ Процедура по взаимно споразумяване/

Спорове, възникнали въз основа на незаконосъобразното прилагането на разпоредбите на СИДДО от страна на данъчната администрация може да се решават по реда, институционализиран във вътрешното право на всяка от договарящите държави. В Република България тази процедура е уредена в ДОПК – чл. 134а – 134у, глава II, раздел XVI, ДОПК. Процедурите, предвидени във вътрешното право на всяка от държавите се прилагат самостоятелно, независими една от друга.

Общо за държавите страни по договор за избягване на двойното данъчно облагане, което дава възможност за защита на субектите на данъчни задължения срещу неправилно и незаконосъобразно прилагане на СИДДО е уредено в самия двустранен международен договор. В чл. 23 на Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата е уредена процедура на взаимното споразумение. Съгласно цитираната разпоредба са предвидени следните етапи на провеждане на споразумителното производство, в случай, че местно лице на едната договаряща държава счете, че действията на едната или и на двете договарящи държави водят или ще доведат до данъчно облагане, несъответствуващо на тази спогодба:

– сезиране на компетентните органи на договарящата държава, за която то е местно лице, или в хипотезата на нарушаване на антидискриминационната клауза по чл. 22 от Спогодбата – към държавата, чийто гражданин е, в срок от 3 години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответствуващо на разпоредбите на спогодбата – под формата на консултационно производство предвид употребения израз „да представи своя случай“;

В случай, че компетентният орган счете възражението за обосновано и ако сам не може да достигне до задоволително решение, ще положа усилия, за да реши случая чрез взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с цел да се избегне данъчно облагане, несъответствуващо на спогодбата. За целта органите на двете държави полагат усилия, за да разрешат чрез взаимно споразумение всякакви трудности и съмнения, възникнали във връзка с тълкуването и прилагането на спогодбата. Те могат също взаимно да се консултират с цел премахването на двойното данъчно облагане в случаи, когато не са предвидени в спогодбата, могат да осъществяват пряка връзка помежду си с цел постигането на споразумение, могат да осъществят устна размяна на мнения, като такава размяна може да се проведе посредством комисия, състояща се от представители на компетентните органи на договарящите държави. Изрично в чл. 24 е уреден и взаимният ангажимент на страните по спогодбата за размяна на информация.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

            Спогодбите за избягване на международното данъчно облагане имат съществена роля за засилване на икономическите връзки между договарящите държави чрез избягване на двойното данъчно облагане и създаване на благоприятни условия за взаимни инвестиции и обмяна на ресурси, въвеждайки правила за недискриминация, обмен на информация, процедури за взаимно споразумение, премахване на двойното икономическо данъчно облагане и други.

Между Испания и България съществуват задълбочени икономически отношения, като Испания е сред предпочитаните държави от българските граждани за износ на работна ръка, а по данни[8] от пресслужбата на Министерство на икономиката и индустрията испански компании са инвестирали до момента в страната ни близо 900 млн. евро. и планират бъдещи инвестиции с висока стойност.

Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата е съставена през 1990 г., преди приемане на действащата Конституция на Република България като липсват последващи изменения. Анализираната спогодба не е съобразена с последващите я промени, актуалната икономическа и правна ситуация в страната. Част от дадените в нея разпоредби не съответстват на принципите на ОИСР и съвременните договорни практики, както и на действащото българско законодателство. Преоценка изисква също икономическата адекватност на разпределителните норми и приложените методи за избягване на двойното данъчно облагане. Именно поради тези съществени фактори, считам, че се налага предоговаряне на договорните условия и актуализация на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между България и Испания.

Избягване на двойно данъчно облагане

Изготвил: Адвокат Петя Атанасова

 

Използвани източници:

1. Пенов, Сашо, ПРАВЕН РЕЖИМ НА СПОГОДБИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ДВОЙНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ, Лекционен курс
2. Model Tax Convention on Income and on Capital: Condensed Version 2017 – https://www.oecd.org/tax/treaties/model-tax-convention-on-income-and-on-capital-condensed-version-20745419.htm
3. Моделът на данъчна спогодба на ООН – https://www.un.org/esa/ffd/wp-content/uploads/2018/05/MDT_2017.pdf
4. Спогодбата между Народна Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата
5. РАЗЯСНЕНИЕ № ЕП-07-00-34 от 12.08.2021 г. относно прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Испания и разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси
6. РАЗЯСНЕНИЕ № 24-34-41 от 3.06.2009 г. относно прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и процедурата за прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане

[1] Пенов, Сашо, ПРАВЕН РЕЖИМ НА СПОГОДБИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ДВОЙНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ, Лекционен курс, стр. 12

[2] https://nra.bg/wps/portal/nra/mezhdunarodni-deinosti/siddo

[3] https://www.minfin.bg/bg/1590#_ftn1

[4] https://www.minfin.bg/bg/1590#_ftn1

[5] ЗАКОН за данъците върху доходите на физическите лица/ Обн., ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.

[6] Пенов, Сашо, ПРАВЕН РЕЖИМ НА СПОГОДБИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ДВОЙНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ, Лекционен курс, стр. 33

[7] Пенов, Сашо, ПРАВЕН РЕЖИМ НА СПОГОДБИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ДВОЙНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ, Лекционен курс, стр. 30

[8] https://www.mi.government.bg/news/ispanski-kompanii-sa-investirali-v-balgariya-blizo-900-mln-evro/