Обида и клевета в медийна статия
Настоящата статия изследва същността, правната регулация и защитата срещу обидата и клеветата, нанесени публично или разпространени чрез печатно произведение или по друг начин. Нарастващата възможност за негативни публични изказвания и тяхната потенциална вирулентност, обуславят необходимостта от изследване на способите за защита по наказателноправен и гражданскоправен ред, предвидени в българското законодателство. Основен акцент в настоящата статия е гражданскоправната защита при обида и/ или клевета разпространени чрез медийно издание.
Ключови думи: обида, клевета, правна регулация, деликт, неимуществени вреди, обезщетение.
Обидата и клеветата са криминализирани в българския Наказателен кодекс и представляват престъпления от частен характер. С оглед този техен съществен белег посочените криминални деяния се преследват по тъжба на пострадалото лице, като прокуратурата не участва в наказателното производство по дела от този вид. Понятията за обида и клевета се извличат от съдържанието на разпоредбите на чл. 146 и 147 НК. Съгласно чл. 146 НК обида е изказване или действие, което е унизително за честта или достойнството на другиго, и е извършено в негово присъствие/ достигнало е до адресата/. Съгласно чл. 147 НК клеветата е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление на другиго, при което съществено е разгласеното обстоятелство или приписаното деяние да е неистина.
Разпространението на обиди и клевети публично или чрез печатно произведение или по друг начин представлява квалифицирано деяние. Поради повишения интерес и зачестилите случаи на медийни публикации, в които се тангира между свободата на словото и неприкосновеността на личния живот, честта и достойнството на гражданите, именно обидата и клеветата, нанесени публично и/ или разпространени чрез печатно издание или по друг начин, са обект на изследване в настоящата статия.
Разпоредбата на чл. 39 КРБ прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Именно на това абсолютно право се позовават най-често медиите при публикуване на статии с оценъчен характер. Нормата обаче не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Когато са изказани директни обиди или лъжи, или когато изразите, използвани в статиа, разгледани в съответния им контекст, са преувеличени, неверни, и необосновано създават негативен образ в обществото, използвана е експресивна лексика и изрази с оценъчен характер – самостоятелни думи с оценъчна семантика, словосъчетания или цели изказвания, които в контекста на комуникативната ситуация реализират обща негативна оценка, е възможно да има нарушаване на правата на гражданите, особено, когато същите не са публични личности.
Към настоящия момент българското наказателно законодателство предвижда наказанието глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание за обида нанесена публично и/ или разпространена чрез печатно издание или по друг начин. За клевета, извършена при посочените условия, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Съгласно българското законодателство наказателноотговорни могат да бъдат само дееспособните физически лица, поради което подсъдим може да бъде единствено авторът на статията, като по този ред пострадалото лице може да ангажира отговорността на медията разпространител единствено чрез упражняването на правото на граждански иск в наказателния процес и конституирането на медията издател и разпространител в качеството на граждански ответник.
В следствие на публикуването на статии, с посоченото съдържание, и публичното разпространение на съдържащите се в тях неверни твърдения може да се накърнява доброто име и имиджът на пострадалото лице в обществото, а в някои случаи и търговската му репутация. В случай, че не е осъществен контакт с лицето за изразяване на неговата гледна точка и реализиране на правото му на отговор и защита с посочване на наличните при него факти и обстоятелства, с което са нарушени принципите на журналистическата етика, увреден е имиджът на пострадалия в обществото, в следствие на което той търпи както морални, така и икономически вреди, пострадалото лице има право да претендира обезщетение. Претърпените от лицето имуществени и неимуществени вреди подлежат на обезщетение, в случай, че бъдат доказани.
Компенсаторната защита на пострадалото лице – защита, чрез която то може да получи материална компенсация на претърпените от противоправното разпространение в статия/ публикация на неверни твърдения, които са унизителни за честта и/ или достойнството, или представляват разгласяване на неверни позорни обстоятелство за лицето и му приписват извършването на противоправни действия, може да бъде реализирана чрез гражданскоправните средства на защита – предявяването на иск за обезщетение за вреди може да бъде упражнено съвместно или отделно и независимо от наказателноправната защита.
Следва да се има предвид, че освен чрез обида и клевета, правата на гражданите могат да бъдат нарушени от медиите и чрез нарушаване правото на защита на личните данни, неправомерно разпространяване на снимков материал и други факти и обстоятелства от личния живот и идентификацията на лицето, без предварително съгласие, неизтриването на стара публикация, с което се нарушава правото да бъдеш забравен и др.
Всички посочени нарушения на правата Ви по отделно и в тяхната съвкупност могат да бъдат преустановени, а причинените ви имуществени и/ или неимуществени вреди, да бъдат компенсирани, като Ви се присъди обезщетение, както и като се преустанови разпространението на посочената информация, чрез премахване на статиите от интернет пространството и като се публикува опровержение.
Съществен момент при преценка на интереса за предявяване на иск е оценката на вредите – имуществени и неимуществени, както и на потенциално възможното обезщетение. Имуществените вреди се разделят на претърпени загуби и пропуснати ползи, като доказването им е индивидуален процес, при който следва да се отразят спецификите на всеки отделен казус. По отношение на неимуществените вреди, каквито най-често са причинените в следствие на разгледаните нарушения, съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ППВС № 4/1968 г . задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на едно лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази, от значение е броят и интензитетът, тъй като са относими към тежестта на увреждащото действие.
Настоящата статия не представлява правна консултация и в случай, че считате, че правата Ви са нарушени, не се колебайте да потърсите компетентен съвет от адвокат, отразяващ спецификите на Вашия казус. В случай, че имате запитване, може да се свържете с представител на Адвокатско дружество „Атанасова и Атанасова“.
Обида и клевета