Сравнителноправен анализ на правната уредба на законната мораторна лихва
България § Унгария – уредба на законната мораторна лихва с оглед транспонирането на Директива2011/7/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 16.02.2011
Изготвянето на сравнителноправен анализ на правната уредба на законната мораторна лихва в българското и в унгарското законодателство включва понятийното изясняване на същността на законната мораторна лихва в теоретичен аспект, сравнение между законодателните решения, взети в двете държави, за да транспонират Директива 2011/7/ЕС на ЕП и Съвета от 16.02.2011 г., в това число – йерархична съпоставка между степента на нормативния акт, с който се урежда законната лихва за забава на просрочени парични задължения, нейният размер, начин на калкулиране, срок за начисляване. Сравнителноправният анализ по поставения въпрос представлява теоретичен и практически интерес с оглед липсата на такова изследване, в светлината на новата правна уредба, както и важността на съпоставянето между начините на транспониране на европейското законодателство от държавите членки с цел максимално ефективна законодателна синхронизация и същевременно защита на националния интерес и избягване на наказателните санкции за неспазване на Лисабонския договор.
Законната мораторна лихва е акцесорно задължение на изпадналия в забава длъжник по парично вземане, което представлява своего рода санкционно-обезщетителна последица, следваща ex lege, в случаите на забавено изпълнение на парично задължение от деня на забава, когато страните не са договорили мораторна лихва с размер различен от законоустановения или не са предвидили неустойка за забавено изпълнение. На задължението за плащане на законна мораторна лихва съответства корелативното право на изпълнилия кредитор да иска реализирането му, представляващо за него правна възможност в случай на забава, без необходимост от предизвестие или покана да начислява тази законоустановена лихва. То се дължи от изпадналия в забава длъжник за всеки ден на просрочие и има няколко функции – мотивационна, санкционна, обезщетителна.
Възникването на задължение за плащане на законна лихва за забава мотивира длъжника да престира в срок поради страх от акумулиране на допълнителен дълг. Като неблагоприятна правна последица законната мораторна лихва отразява негативното отношение на законодателя към просрочието на парично задължение и рефлексията му върху стопанския и гражданския оборот. Основната функция на лихвата за забавено изпълнение на парично задължение, обаче е компенсаторната. Тя има за цел да компенсира кредитора за понесените вреди в следствие на забавата. Доколкото размерът на вредите може да надхвърля размера на законната мораторна лихва, явяваща се компенсаторен минимум, кредиторът има право да иска обезщетение за вредите по общия ред.
Установяването на законната лихва за просрочени плащания по паричен дълг, видно от наименованието й, се извършва нормативно. Законодателят определя условията, при които се начислява лихвата, нейният размер и начин на калкулиране. С оглед членството на Република България в Европейския съюз, националното законодателство се привежда в съответствие с европейското, като се цели синхронизация на нормативната уредба в държавите членки, за да се постигнат целите на съюза и да се улесни движението на хора, стоки, услуги и капитали. Борбата със забавените плащания като глобален проблем на съвременната икономика наложи създаването на наднационална регулация, която да способства преодоляването на междуфирмената задлъжнялост като особено значим фактор за стопанския оборот, в следствие на което се прие Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и Съвета на ЕС от 16.02.2011 г. относно борбата със забавени плащания по търговски сделки.
Директивата цели да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и да се насърчи конкурентоспособността на предприятията, особено на малките и средните предприятия. Тя се прилага за всички видове плащания, извършвани по търговски сделки между публичните органи и между предприятия. В нея се указва диференциран режим по отношение на правоотношения между търговци и такива, при които длъжникът по паричното задължение е публичен възложител. При сделки между предприятия, в случай на забава на плащане, кредиторът има право да претендира лихви при условие, че е изпълнил договорните и правните си задължения и че не е получил дължимата сума на договорената дата.
Дължимата лихва се определя според срока за плащане или датата, определена в договора. По отношение на търговските сделки между стопански субекти, директивата дава примат на договорната свобода, като определя срок за плащане по фактура от 60 дни, освен ако страните изрично са договорили друго и доколкото другите условия, които са договорили не са явна злоупотреба с интереса на кредитора. Когато договорът не уточнява дата за плащане, кредиторът има право също да получава лихва, ако 30 календарни дни след получаване от страна на длъжника, на фактурата или на равностойно искане за плащане, ако кредиторът не е получил дължимата сума. Кредиторът може дори да има право да компенсация от страна на длъжника за разноски по събирането.
Във връзка със сделките между предприятия и държавни органи Директивата предвижда по-кратки срокове за изпадане в забава на длъжника публичен възложител, когато кредиторът по паричното вземане е изпълнил насрещните си задължения. Когато длъжникът е публичен орган, датата на получаване на фактурата не трябва да бъде предмет на договорно споразумение. Периодът на плащане на фактура не трябва да надвишава:
•30 дни след получаване на фактурата;
•30 дни след датата на получаване на стоките или услугите, когато датата на получаване на фактурата не е сигурна. Държавите-членки могат да удължат сроковете за плащане до максимум 60 дни при определени условия.
По отношение размера и начина на калкулиране на законната лихва за забава на плащане, той се изчислява като бъде увеличен най-малко с 8 процентни пункта над референтния лихвен процент, прилаган от Европейската централна банка, за държави с различна валута от Евро лихвеният процент на националната банка. Държавните органи не могат да определят по-ниски лихви за забава за плащане.
Свободата на договаряне на страните, която следва от диспозитивното начало, характерно за частното право, се ограничава от изискването за избягване на неравноправните клаузи. Договорните условия не се прилагат, ако те са несправедливи по отношение на кредитора – например, ако изключат плащането на лихви за забава на плащане или обезщетение за разноските по събирането. За да се избегне такава нелоялна практика, държавите-членки трябва да гарантират прозрачност по отношение на правата и задълженията, произтичащи от настоящата директива и са задължени да публикуват приложимия лихвен процент за законна лихва за забава на плащане.
Директивата насърчава държавите членки да имплементират срокове за плащане и установява съдебен ред за процедурата за събиране на дължимата законна лихва – чрез иск или по линията на служебното начало, в случай, че дългът не се оспорва.
Приетата на 16.02.2011 г. Директива 2011/7/ЕС е със срок за транспониране 16.03.2013 г.
Указаното в Директивата е транспонирано от Унгария с изменение на Унгарския граждански кодекс, въведено със Закон V 2013, а от България с Постановление № 426/ 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. В приложение №1 и №2 от настоящия анализ са представени таблично релевантната уредба, начинът за калкулиране, сроковете, след които законната мораторна лихва започва да се начислява, както и наличието на изрично посочване на транспонирането на Директивата като основание за приемане на съответния нормативен акт/ разпоредба.
След направената съпоставка се извежда следното:
- България транспонира Директива 2011/7/ЕС със закъснение от 1 г. и 9 месеца, но предхождащата уредба на законната мораторна лихва у нас, уредена с Постановление на МС №100/ 29.05.2012 г. беше сходна с настоящата регламентация.
- По същността си уредбата на законната лихва в разглежданите държави – България и Унгария, е сходна по отношение диференцирания режим за търговки и при страна – публичен възложител, срокове, след които длъжникът по парична престация изпада в забава, в случай на липса на договорни условия, въвеждане на неравноправните клаузи като недействителни и подлежащи на оспорване.
- Разлики се откриват при калкулирането на законната мораторна лихва в следните аспекти:
- В Унгария е съобразено изискването релевантният лихвен процент да е установен от Европейската централна банка, докато България използва основния лихвен процент на БНБ, което се обуславя от факта, че българската валута е в левове. Приемането на основния лихвен процент като релевантен е в съответствие с разпоредбите на Директивата – чл. 2, параграф 7, б. „Б“.
- Процентното увеличение, което се прибавя към основния лихвен процент за Унгария е 8%, а за България – 10%.
- В унгарското законодателство се въвежда минималният размер за компенсация на кредитора за направени разноски в случай на забавено плащане на стойност 40 евро, докато в България липсва такава фиксирана сума. Това изискване е предвидено в чл. 6 Обезщетение за разноските по събирането от Директивата.
Приложение №1 – Таблично представяне на правната уредба на законната мораторна лихва в Унгария
Унгария | |
Нормативна уредба Закон V 2013/ 2013. évi V. Törvény, ( има кодификационен характер – Граждански кодекс от 2013) (15.03.2014) – Систематичното място на конкретния текст относно законната мораторна лихва е в Книга VІ на Закон V 2013 – 6:155. Тази разпоредба се въвежда с 2013 CCLII Право – във връзка с влизането в сила на новия Граждански кодекс, което е свързано с изменението на някои закони – A 6:155. § a 2013: CCLII. törvény 188. § (3) bekezdésével megállapított szöveg. | 6:155 §70 ( Забавено плащане при договори между търговци и договори, по които властнически орган е отговорен за плащането по паричен дълг) В договори между търговци и във всеки договор, сключен от възлагащ орган/ възложител/, който е отговорен за плащането по парична претенция, със страна, различна от възлагащ орган, лихва за забава следва да се начислява като сума от основния лихвен процент на Централната банка(ЦБ), в сила към първия ден от календарното полугодие , засегнато от неизпълнението – ако паричната претенция следва да се удовлетвори в чуждестранна валута, се начислява основният лихвен процент на издаващата централна банка, или, ако това е невъзможно – основния лихвен процент на паричния пазар, плюс 8 % пункта. За целите на начисляването на лихвата, основният лихвен процент на ЦБ в сила на първия ден от засегнатото календарно полугодие, следва да се прилага за целия период на даденото календарно полугодие.В случай на забавено плащане при договори, сключени между търговци, или при договор, сключен от възлагащ орган/ възложител/, със страна, различна от възлагащия орган, длъжникът или възложителят, респективно, следва да се изисква компенсация на кредитора за възстановяване на разходите във форинти в сума, еквивалентна на най-малко 40 евро, преведени по средния валутен курс на Magyar Nemzeti Bank в сила към първия ден на периода, за който лихвата за забавено плащане се начислява. Изпълнението на горепосоченото задължение не носи имунитет срещу други правни последици на забавеното плащане; компенсацията следва да включва възстановяване на разходите, предоставена във формата на фиксирана сума. Всяка договорна клауза изключваща отговорност за фиксирано възстановяване на разходите, или установяваща сума за това по-ниска от 40 евро, е недействителна.В договори между търговци, където договорна клауза, отнасяща се до стойността на лихвата за забавено плащане, е установена по начин, дерогиращ ал. 1, или датата на падежа на лихвата за забавено плащане е установена в дерогация на първия ден, следващ крайния срок, определен в този закон за плащането на парична претенция, се счита противоречащ на добросъвестността и лоялността, и като такава се счита за едностранна и необосновано нелоялна спрямо кредитора, тя може да бъде оспорена от кредитора с искане да бъде обявена за неравноправна. При договори между възлагащ орган и страна, различна от възложител, всяко договорно условие, което предвижда падеж на лихва за забавено плащане по начин, различен от първия ден, следващ падежа, определен в този закон за плащане на паричния дълг, е недействително.В договори между търговци, всяко договорно условие, което изключва лихвата за забавено плащане, и в договор, сключен от възлагащ орган със страна, различна от възложителя, всяко договорно условие, което изключва лихвата за забавено плащане или установява сума за това по-малка от сумата, предвидена в ал. 1, е недействителна, с изключение, ако длъжникът е отговорен за плащане на неустойка за забава. ***Оригинален текст( на езика на източника): 6:155. §70 [Fizetési késedelem vállalkozások közötti szerződésben, valamint pénztartozás fizetésére kötelezett hatóság szerződése esetén] (1) Vállalkozások közötti szerződés, valamint pénztartozás fizetésére kötelezett szerződő hatóságnak szerződő hatóságnak nem minősülő vállalkozással kötött szerződése esetén a késedelmi kamat mértéke a késedelemmel érintett naptári félév első napján érvényes jegybanki alapkamat – idegen pénznemben meghatározott pénztartozás esetén az adott pénznemre a kibocsátó jegybank által meghatározott alapkamat, ennek hiányában a pénzpiaci kamat – nyolc százalékponttal növelt értéke. A kamat számításakor a késedelemmel érintett naptári félév első napján érvényes jegybanki alapkamat irányadó az adott naptári félév teljes idejére. (2) Ha vállalkozások közötti szerződés esetén a kötelezett, szerződő hatóságnak szerződő hatóságnak nem minősülő vállalkozással kötött szerződése esetén a szerződő hatóság fizetési késedelembe esik, köteles a jogosultnak a követelése behajtásával kapcsolatos költségei fedezésére negyven eurónak a Magyar Nemzeti Bank késedelmi kamatfizetési kötelezettség kezdőnapján érvényes hivatalos deviza-középárfolyama alapján meghatározott forintösszeget megfizetni. E kötelezettség teljesítése nem mentesít a késedelem egyéb jogkövetkezményei alól; a kártérítésbe azonban a behajtási költségátalány összege beszámít. A behajtási költségátalányt kizáró, vagy azt negyven eurónál alacsonyabb összegben meghatározó szerződési kikötés semmis. (3) Vállalkozások közötti szerződés esetén a késedelmi kamat mértékét az (1) bekezdésben foglaltaktól eltérően, a késedelmi kamat esedékességét a pénztartozás teljesítésének idejére az e törvény által meghatározott fizetési határidőt követő naptól eltérően a jóhiszeműség és tisztesség követelményének megsértésével egyoldalúan és indokolatlanul a jogosult hátrányára megállapító szerződési feltételt – mint tisztességtelen kikötést – a jogosult megtámadhatja. Szerződő hatóságnak szerződő hatóságnak nem minősülő vállalkozással kötött szerződése esetén a késedelmi kamat esedékességét a pénztartozás teljesítésének idejére e törvény által meghatározott fizetési határidőt követő naptól eltérően megállapító szerződési feltétel semmis. (4) Vállalkozások közötti szerződés esetén a késedelmi kamatot kizáró szerződési feltétel, szerződő hatóságnak szerződő hatóságnak nem minősülő vállalkozással kötött szerződése esetén a késedelmi kamatot kizáró vagy azt az (1) bekezdésben meghatározott mértékhez képest alacsonyabb értékben meghatározó szerződési feltétel semmis, kivéve, ha a kötelezett késedelme esetére kötbér fizetésére köteles. |
Метод за определяне на размера на законната лихва | Основния лихвен процент на Централната банка + 8% Основният лихвен процент на иницииращата плащане ЦБ + 8%( при дългове в чуждестранна валута) Средният лихвен процент на финансовия пазар + 8%( когато горните не намират приложение) |
Срок на забава на длъжника с цел прилагане на законна лихва | Мораторната лихва се начислява от деня, следващ падежа на паричното задължение, уговорен от страните. Ако страните не са уговорили срок, паричния дълг следва да се плати до 30 дни от възникването му( 6:130§69(1), 2013.evi.V.turvenu). |
Транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OB, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). | Закон V 2013 е приет в съответствие с европейското законодателство, което е указано в Кн. 8 Заключителни разпоредби, Част ІІІ. Спазване правото на ЕС – 8:6th §, о) a kereskedelmi ügyletekhez kapcsolódó késedelmes fizetések elleni fellépésről szóló 2011. február 16-i 2011/7/EU európai parlamenti és tanács irányelvnek |
Други | 6:130. §69 [Pénztartozás teljesítésének ideje] (1) Ha a felek a szerződésben a pénztartozás teljesítésének idejét nem határozták meg, a pénztartozást a jogosult fizetési felszólításának vagy számlájának kézhezvételétől számított harminc napon belül kell teljesíteni. Ha a pénztartozás fizetésére kötelezett szerződő hatóság, a szerződő hatóságnak nem minősülő vállalkozással kötött szerződése esetén pénztartozását a jogosult fizetési felszólításának vagy számlájának kézhezvételétől számított harminc napon belül köteles teljesíteni, ebben az esetben a számla kézhezvételének napja nem képezheti a felek között érvényes megállapodás tárgyát. (2) A jogosult teljesítésétől számított harminc napon belül kell teljesíteni a pénztartozást, ha a) a jogosult fizetési felszólításának vagy számlájának kézhezvétele a jogosult teljesítését (vállalkozási szerződés esetén az átadás-átvételi eljárás befejezését) megelőzte; b) nem állapítható meg egyértelműen a jogosult fizetési felszólítása vagy számlája kézhezvételének időpontja; vagy c) a kötelezettnek fizetési felszólítás vagy számla bevárása nélkül teljesítenie kell fizetési kötelezettségét. (3) Vállalkozások közötti szerződés esetén az e § rendelkezéseitől a jóhiszeműség és tisztesség követelményének megsértésével egyoldalúan és indokolatlanul a jogosult hátrányára eltérő szerződési feltételt – mint tisztességtelen kikötést – a jogosult megtámadhatja. Pénztartozás fizetésére kötelezett szerződő hatóságnak szerződő hatóságnak nem minősülő vállalkozással kötött szerződése esetén a pénztartozás teljesítésére kikötött idő az (1)–(2) bekezdésben meghatározott határidőket csak akkor haladhatja meg, ha a szerződésben a felek a pénztartozás halasztott teljesítésében állapodtak meg, feltéve hogy a szerződés jellege miatt ez tényszerűen indokolt; a pénztartozás teljesítésére kikötött idő ebben az esetben sem haladhatja meg a hatvan napot. Pénztartozás fizetésére kötelezett szerződő hatóságnak szerződő hatóságnak nem minősülő vállalkozással kötött szerződése esetén a pénztartozás teljesítésére kikötött idő a hatvan napot meghaladó részében semmis. (4) Vállalkozások közötti szerződés esetén az ellenkező bizonyításáig tisztességtelen kikötésnek kell tekinteni a jóhiszeműség és tisztesség követelményének megsértésével egyoldalúan és indokolatlanul a jogosult hátrányára eltérő olyan szerződési feltételt, amely a pénztartozás teljesítésére az (1) és (2) bekezdésben foglaltaktól eltérő, hatvan napnál hosszabb határidőt határoz meg. Pénztartozás fizetésére kötelezett szerződő hatóságnak szerződő hatóságnak nem minősülő vállalkozással kötött szerződése esetén a pénztartozás teljesítésére az (1)–(2) bekezdés rendelkezéseitől eltérően, a jóhiszeműség és tisztesség követelményének megsértésével egyoldalúan és indokolatlanul a jogosult hátrányára kikötött olyan határidőt, amely a hatvan napot nem haladja meg – mint tisztességtelen kikötést –, a jogosult megtámadhatja. |
Приложение № 2 – Таблично представяне на правната уредба на законната мораторна лихва в България
България | |
Нормативна уредба Закон за задълженията и договорите( в сила от 1950, изменян 23 пъти, последно – 30.05.2008 г.)***Релевантни разпоредби: чл. 10, чл. 86 ЗЗД Търговски закон – в сила от 01.07.1991, изменян 66 пъти, последно – 24.03.2015 г. *** Релевантни разпоредби: чл. 303а, 309а Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения В сила от 01.01.2015 г. Обн. ДВ. бр.106 от 23 Декември 2014г. * Сп. ЗР на ПМС, то се приема на основание чл. 86 от ЗЗД | Закон за задълженията и договорите Чл. 10. (Ал. 1 отм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Търговски закон СРОК ПРИ ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ Чл. 303а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) (1) Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. (2) Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. (3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. (4) Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина. (5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 не се прилагат за: 1. менителничните задължения; 2. задълженията в открито производство по несъстоятелност; 3. обезщетенията за вреди, включително и застрахователни обезщетения. (6) Правилата по този член се прилагат и за сделки, страна по които са занаятчии и лица, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ Чл. 309а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила. (2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски. (3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител. ПМС №426/18.12.2014 г. Член единствен. (1) Определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. (2) Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1. (3) Лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие. |
Метод за определяне на размера на законната лихва | Формула, процент и др. Годишен размер: Основният лихвен процент на БНБ + 10 % Дневен размер: 1/360х(Основният лихвен процент на БНБ + 10%) |
Срок на забава на длъжника с цел прилагане на законна лихва | Определен ли е конкретен срок и ако да какъв е? Срок за страните по търговска сделка е определен в чл. 306а ТЗ: До 60 дни, по изключение може да се уговори над този срокДо 30 дни и по изключение до 60 дни, когато длъжникът е публичен възложителКогато не е уговорен срок – 14 дни от получаване на фактура/ приемане или преглеждане на стоката или услугата |
Транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OB, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). | Промени вследствие на издадената директива в нормативния акт за определяне на законната лихва: Именно във връзка с транспонирането на Директива 2011/7/ЕС на ЕП и на Съвета от 16.02.2011г. се прието Постановление № 426/18.12.2014 г., с което се определя размера на законната лихва за просрочени задължения и се отменя допреди действащото Постановление №100 на МС от 2012 г. |
Автор: адв. Петя Атанасова
Използвана литература:
- Герджиков, Огнян, Търговски сделки, ИК „Труд и право“, С. 2008 г.
- Голева, Поля, Облигационно право, изд. „Фенея“, С. 2013г.
- Джилизов, Велко, „Нови правила за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения“, статия, сп. „Труд и право“, http://trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1804:epischet201207&catid=39:epifin&Itemid=52
Други източници:
Линк към използваната редакция на Гражданския процесуален кодекс ( Закон V 2013)- http://njt.hu/cgi_bin/njt_doc.cgi?docid=159096
Линк към свободната нормативна база на Унгария – http://www.njt.hu/njt.php?kereses
Линк към измененията, предвидени в Гражданския кодекс в посочената база данни – http://njt.hu/cgi_bin/njt_doc.cgi?docid=165989.256379
Линк към измененията, предвидени в Гражданския кодекс в друга свободна база данни – http://www.complex.hu/kzldat/t1300252.htm/t1300252_0.htm
Линк към конкретните разпоредби – http://www.complex.hu/kzldat/t1300252.htm/t1300252_70.htm
Линк към редакция на Закон V 2013 на английски език – https://www.ilo.org/dyn/natlex/docs/ELECTRONIC/96512/114273/F720272867/Civil_Code.pdf
Линк към EuroLex база данни – текст на Директива 2011/7/ЕС, както и релевантните към нея документи – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/LSU/?uri=CELEX:32011L0007&qid=1429995198460