Изпълнение върху парични вземания на длъжника

Business, Граждански процес, законодателство
 
Други статии    

 

Изпълнението върху вземания на длъжника, уредено в глава четиридесет и пета от Гражданскопроцесуалния кодекс( ГПК) на Република България, е един от способите за принудително изпълнение на парични задължения в рамките на изпълнителното производство, институционализирано в кодекса. С оглед на систематичното тълкуване на уредените в цитираната четиридесет и пета глава институти, под „вземания“ за целите на изпълнителния процес се разбират оценимите в пари права на длъжника, които нямат вещноправен характер. Поради тази причина цитираната група разпоредби на ГПК включва не само правилата относно изпълнението върху паричните вземания на длъжника към трети лица, но също така и негови вземания за предаване на вещи, налични и безналични ценни книжа и дялове от търговски дружества. В рамките на настоящата статия предмет на разглеждане е в частност изпълнението върху парични вземания на длъжника. Фокусирането на разработката именно върху този институт се обуславя от практическата му значимост с оглед на това, че паричните притезания се явяват най-честият[1] предмет на изпълнението върху вземания.

  • Обща характеристика на изпълнението върху парични вземания на длъжника

Предмет на този изпълнителен способ са притезателни права, представляващи парични вземания на длъжника по изпълнителното производство спрямо едно трето лице, явяващо се от своя страна задължено лице. Изискуемостта на процесното вземане е ирелевантна. Обект на изпълнение могат да бъдат спорни вземания, както и сключени под условие или срок, както и такива, чието удовлетворяване зависи от насрещна престация на длъжника[2]. Изпълнителните действия се обуславят единствено от твърденията на взискателя, доколкото същите не бъдат оспорени. Евентуалният спор има гражданскоправен характер и не може да се реши от съдебния изпълнител, с оглед на което в случай, че съществуването на вземането и неговата принадлежност бъдат оспорени пред гражданския съд, изпълнение по тях може да бъде отказвано от длъжника, докато няма влязло в сила съдебно решение, което да установи съществуването му.

  • Правна уредба на изпълнението върху парични вземания на длъжника според българското законодателство

          Изпълнението върху парични вземания на длъжника е уредено н действащия ГПК – чл. 507 – 514. Систематическото разположение на института е в глава четиридесет и пета на ГПК, където са уредени също: изпълнението върху налични и безналични ценни книжа, изпълнението върху дял от търговско дружество, както и изпълнението върху общ влог. В рамките на институционализацията на изпълнението върху парични вземания на длъжника, са уредени следните правни възможности за взискателя по изпълнителното производство: запор на вземане, запор на обезпечено със залог или ипотека вземане, запор върху трудово възнаграждение. Посочените изпълнителни действия се извършват по искане на взискателя от съответния съдебен изпълнител (държавен или частен), пред който е висящо изпълнителното дело, при спазване на правилата на чл. 427 ГПК относно компетентността за извършването им.

  • Запор на вземане( чл. 507 и сл.):

          Производството по налагане на запор на вземане и предприемане на последващи изпълнителни действия се инициира от взискателя и се основава на неговите твърдения за съществуването на съответното вземане на длъжника спрямо третото лице. Тъй като задължението може да произтича от неформална правна сделка или от извъндоговорен източник, неговото съществуване може да не е формално отразено в правната сфера на длъжника по изпълнителното производство и съответно няма как да бъде описано като част от неговото имущество от съдебния изпълнител в случай на проверка на имущественото състояние на длъжника. Въз основа на твърденията на взискателя за съществуването и размера на вземането на длъжника по изпълнителното производство спрямо третото лице, съдебният изпълнител е длъжен да предприеме съответните изпълнителни действия.

Съдебният изпълнител изготвя запорно съобщение и изпраща същото до третото задължено лице едновременно с покана за доброволно изпълнение до длъжника. В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени in concreto. От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми (чл. 507 ГПК). В кодекса е предвидено задължение за съобщаване за третото лице по отношение на следните факти и обстоятелства:

– признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;

– има ли претенции от други лица върху същото вземане;

– наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.

          Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора и срокът за тяхното предоставяне е три дни от връчване на запорното съобщение. Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи (чл. 508 ГПК). В случай, че оспорва съществуването или принадлежността на вземането, спорът следва да се реши по исков ред, със сила на пресъдено нещо. Едва тогава предметът на вземането би могъл да се използва за удовлетворяване вземането на взискателя и то, ако оспорването бъде отхвърлено от съда. Когато дължимата престация по вземането е парична, сумата по вземането се превежда на съдебния изпълнител от третото задължено лице и с така получената сума съдебният изпълнител удовлетворява изцяло или отчасти взискателя (арг. чл. 508, ал. 3 ГПК).

          В случай, че третото задължено лице не изплати съответната парична сума доброволно, запорираното вземане не може да бъде събрано принудително. Взискателят няма изпълнителен титул срещу третото задължено лице. Неговото твърдение, че вземането съществува, не е достатъчно за принудително изпълнение. Взискателят има възможността, в случай, че задължението на третото лице е удостоверено с признато от закона изпълнително основание по чл. 404 ГПК, да се снабди въз основа на него с изпълнителен лист. При липса на такова основание, то трябва да се създаде чрез водене на осъдителен исков процес. Легитимирането на взискателя за водене на осъдителен исков процес срещу третото задължено лице се осъществява чрез възлагане на вземането за събиране или вместо плащане с Постановление за възлагане на вземане от третото задължено лице за събиране или вместо плащане на съдебния изпълнител, като способът се избира от взискателя.

  • Запор на вземане, обезпечено със залог или ипотека( чл. 509 ГПК):

          Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да не я предава на длъжника, а да я предаде на съдебния изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга. Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията (чл. 509 ГПК). По отношение на останалите задължения на третото лице и процесуалните възможности, предоставени на взискателя, не ес наблюдават отклонение и се прилагат правилата за запор на вземане.

  • Запор върху трудово възнаграждение( чл. 512 ГПК):

          Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа. Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

          Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.

Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв. (чл. 512 ГПК).

  • Предаване на вземането за събиране или вместо изпълнение ( чл.510 ГПК):

          По смисъла на чл. 510 ГПК, запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае – на друг взискател, който направи искане за това. Удовлетворяването на взискателите е съразмерно при хирографарните кредитори, за разлика от случаите на обезпечено вземане, когато удовлетворяването се извършва по реда на вписване на обезпечението.

          Възлагателното постановление има следните правни последици:

–         Взискателят има правомощие да упражни правото на длъжника от свое име и за негова сметка като легитимацията се извършва с постановлението на съдебния изпълнител за възлагане, което позволява на взискателя да предприеме процесуални действия от свое име.

–         Взискателят не може да се разпорежда с вземането, тъй като не е носител на материалното право.

–         Взискателят е длъжен да положи грижата на добрия стопанин при осъществяването на правото, тъй като длъжникът по изпълнителното производство е лишен от възможността да упражнява своето право. За забавата взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря пред длъжника по изпълнителния лист за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето на основание чл. 513 ГПК.

–         Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на съдебния изпълнител точна сметка за събраните суми (чл. 513 и 514 ГПК).

–         Полученото от третото задължено лице обаче ще ползва всички взискатели по делото.

          Ако взискателят предяви иск срещу третото задължено лице, той има качеството на процесуален субституент, а наред с него следва да бъде конституиран като ищец и длъжникът на основание чл. 26, ал. 4 ГПК – двамата се явяват необходими другари. Третото задължено лице може в рамките на исковото производство да противопоставя всички възражения, с които е разполагало преди налагането на запора, включително на разпореждане на длъжника с вземането или погасяване по давност.

          Възлагането на вземането вместо плащане има гражданскоправните последици на цесия[3] вместо плащане( чл. 65, ал. 3 ЗЗД). То не удовлетворява директно взискателя, тъй като на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото. Задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, т.е. докато бъде извършено плащане. Но взискателят става притежател на вземането и го упражнява като негов титуляр, включително може да се разпорежда с него. Възлагането, обаче не променя правното положение на третото задължено лице – то запазва правото си да противопостави на взискателя възраженията, с които е разполагало срещу длъжника преди запора.

          Изпълнението върху парични вземания на длъжника осигурява възможност за индиректно удовлетворяване на претенцията на взискателя чрез участието на едно трето задължено лице, чийто дълг обаче е към длъжника по изпълнителното производство. Предимство на разглежданата група изпълнителни способи е с оглед обекта, към който е насочено изпълнението – еднородния характер на притезанията на взискателя и на длъжника по изпълнителното производство. Ефективността на този принудителен способ, обаче е зависима от волята на третото задължено лице да признае вземането или от наличието на изпълнителен титул, установяващ безспорността на съществуването на вземането. Вероятността за оспорване на вземането на длъжника по изпълнителното производство от третото задължено лице създава неяснота по отношение на крайния резултат от изпълнителните действия, разходите за които остават в тежест на взискателя. В този смисъл изпълнението върху парични вземания на длъжника е подходящ способ за удовлетворяване на взискателя, при безспорни вземания или, когато са преценени рисковете от оспорване на задължението на третото лице, за което евентуалното плащане е възможност за валидно освобождаване от дълга към своя кредитор( длъжника по изпълнителното производство)[4].

Използвана литература:

Иванова, Ружа; Пунев, Благовест; Чернев, Силви; Коментар на новия граждански процесуален кодекс, ИК „Труд и прави“, С. 2008

Корнезов, Л., Гражданско съдопроизводство, том ІІ, Исков процес, изд. „Софи – Р“, С.2009

Пунев, Благовест; Гачев, Венелин; Хорозов, Георги; Митева, Диана; и др., Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар, проблеми на правиприлагането, анализ на съдебната практика; ИК „Труд и право“, С. 2012

Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо издание, изд. „Сиела“, С. 2006


[1] Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо издание, изд. „Сиела“, С. 2006, стр. 820

[2] Корнезов, Л., Гражданско съдопроизводство, том ІІ, Исков процес, изд. „Софи – Р“, С.2009, стр. 411

[3] Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо издание, изд. „Сиела“, С. 2006, стр. 823

[4] Пунев, Благовест; Гачев, Венелин; Хорозов, Георги; Митева, Диана; и др., Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар, проблеми на правиприлагането, анализ на съдебната практика; ИК „Труд и право“, С. 2012, стр. 1140

 

 

Автор: адв. Петя Атанасова

Вашият коментар