
Фактори за динамиката на безработицата в България след 2009 г.
безработица
Безработицата е социално-икономически проблем със сериозна рефлексия върху общественото състояние. Тя води до намаляване на производителността на населението и повишаване на държавните разходи, както и до множество негативни последици по отношение на пряко засегнатите от неуспешната реализация на пазара на труда. След 2008 г. по данни на Националния статистически институт в Република България се наблюдава динамика в посока повишаване на коефициента на безработица, последвана от лек спад през 2014 г.[1], и значително повишаване на ръста на безработицата по време на кризата Covid-19, с оглед на което проблемът запазва своята актуалност. Поради голямата обществена значимост, необходимостта от контрол върху динамиката на безработицата и нейните негативни последици, същата е предмет на научни трудове, обществени обсъждания, национални стратегии и правна регулация. Изследването на факторите, водещи до динамика на това негативно обществено явление, изисква познаване на социалната среда, икономическите процеси и държавната политика във връзка с разглеждания проблем, с цел правилно детерминиране на причините за безработицата. Установяването на факторите, генериращи проблема, има основополагащо значение за подбора на адекватни мерки за ограничаване на динамиката на неговото развитие и минимизиране на негативните ефекти от съществуващите нива на безработица.
Факторите, влияещи на динамиката на безработицата у нас са разнородни по своята същност и интензитет на въздействие. Генезисът на безработицата, може да бъде резултат от вътрешноприсъщи на пазара на труда фактори, които засягат несъответствието между търсенето и предлагането, съответно критериите на работодателя и работника за качеството и възмездяването на труда. Съществуват и косвени причини за повишаване на нивото на безработицата, външни на потенциалното трудово правоотношение, които имат индиректно въздействие върху разкриването и поддържането на работни места. Такива са слабото икономическо развитие, липсата на инвестиции, несъобразената с действителните обществени потребности държавна политика в областта на труда, социалните дейности, образованието, както и неадекватното законодателство, по релевантните въпроси.
За правилното определяне на факторите, въздействащи върху нивата на безработицата у нас, се изисква коректно дефиниране на проблема, с оглед на легалното понятие за безработно лице. По смисъла на §1, т.1 от Закона за насърчаване на заетостта: „Безработен“ е лице, регистрирано в дирекция „Бюро по труда“, което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекция „Бюро по труда“. От легалната дефиниция, заложена в българското законодателство, следва, че законодателят поставя четири предпоставки за това едно лице да се класифицира като безработно. Вътрешноприсъща на понятието безработен от лингвистична гледна точка е отрицателната предпоставка, експлицитно заложена от законодателя, лицето да няма работа. В широкообществен план това изчерпва понятието за безработен, като в него се включват всички лица в трудоспособна възраст, които не работят и не са заети с дейност, независимо дали същата е имуществено оценима или не – напр. учене, домакинска работа, работа по граждански, трудов договор или служебно правоотношение; както и дали тези лица търсят или не работа. Трите положителни предпоставки от друга страна значително стесняват кръга от лица, които могат да се класифицират като безработни. Те са: лицето да търси работа, да има готовност да започне такава в определен в закона срок и да е регистрирано в дирекция „Бюро по труда“. Търсенето на работа е активна дейност, която предполага заинтересованост от намирането на работа и преглед на съществуващите свободни работни места. Готовността на лицето да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекция „Бюро по труда“ е гаранция за реалната заинтересованост на лицето от започването на работа, както и защита интереса на работодателя с оглед намирането на подходящ кандидат за обявената свободна работна позиция в разумен срок. Третата положителна предпоставка е лицето да е регистрирано в дирекция „Бюро по труда“. Тя е поставена на първо място при легалното дефиниране на понятието „безработен“, което с оглед на систематическото тълкуване на разпоредбата е показателно за значимостта на тази предпоставка във връзка с приложението на Закона за насърчаване на заетостта. Регистрацията също предполага активно поведение от страна на търсещото работа лице, за която е предвидена законоустановена форма. При извършване на регистрацията дирекцията извършва проверка на документа за самоличност на лицето и попълнената декларация по образец. От целите на закона и процедурата за регистрация на едно лице като безработно следва и още една предпоставка, която обаче не е изрично уредена в разглежданата разпоредба, а именно лицето да е навършило възрастта за придобиване на трудова дееспособност.
От дадената от законодателя легална дефиниция следва едно сравнително тясно понятие за безработно лице, от което може да се изведе и същността на социалното явление безработица според установения от законодателя смисъл. Безработицата е негативно проявление на пазарните принципи, при което е налице разминаване между търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда. При появата на качествено или количествено несъответствие между търсенето и предлагането на работна сила се обособява излишък на кадри, които временно или трайно не отговарят на очакванията на работодателите и поради това остават извън кръга на заетите лица. Същевременно лицата, които неуспешно се реализират на пазара на труда, не са ангажирани и в никаква форма на самостоятелна заетост.
След като определихме качествено същността на безработицата, следва да разгледаме и количествените измерения на проблема с оглед неговото локално проявление в Република България за периода след 2009 г. По статистически данни на Националния статистически институт[2] коефициентът на безработица нараства от 2009 г., когато е бил 6.8 %, до 2013 г., когато ръстът на безработицата достига 12.9 %. В последващите две години се наблюдава лек спад, като през 2014 г. коефициентът намалява на 11.4 %, през 2015 и 2016, тенденцията се запазва, като през 2016 г. коефициентът е 7,6%, през 2017 – 6,2 %, през 2018 – 5,2%, 2019 г. достигаме до 4,2%, но през 2020 г. поради настъпилата криза с коронавирусната инфекция и нейните социално-икономически рефлексии ръстът на безработицата отново се покачва до 5,1%. Разгледаната динамика не показва високи нива на безработицата, но статистическите данни имат извадков характер[3] и не отразяват нивото на скритата безработица, поради това, че се базират на регистрирания брой безработни лица в дирекциите „Бюро по труда“ с оглед предържането към легалното понятие за безработно лице. Независимо от официалната статистика проблемът съществува и оказва въздействие върху икономиката на страната, което обуславя актуалността на изследването за факторите, които генерират безработицата.
С оглед на така детерминираните граници на разглеждания проблем в качествено и количествено отношение, можем да изследваме причините за наличието на безработицата като резултат от несъответствието между търсенето и предлагането на работа, както и в частност факторите, които влияят на динамиката на безработицата в България след 2009 г.
Динамиката на безработицата се влияе от разнообразни фактори. Пряка причинно-следствена връзка съществува между безработицата и неразкриването на нови работни места, несъответствието между съществуващите работни места и предлагащата се работна ръка, липсата на информация за съществуващите работни места, немотивираната работна ръка, неадекватното възмездяване на труда. Изброените проблеми на пазара на труда, които имат като свое проявление нарастване нивото на безработицата, от своя страна се генерират от макроикономическата ситуация и фактори като икономическата криза, слабото развитие на частния бизнес, липсата на чуждестранни инвестиции, както и от социалната и образователна политика на държавно ниво, и не на последно място от индивидуалните критерии на потенциалните работодатели и качествата на търсещите работа, явяващи се косвени причини за генерирането на безработицата, наред с принципното маргинализиране на отделни социални групи. За целите на настоящата тема по-подробно ще бъдат разгледани преките фактори, влияещи на динамиката на безработицата у нас след 2009 г.
При количественото несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда е налице разминаване между броя на търсещите работа и свободните работни места. При наличието на този проблем създаването на заетост се осигурява с разкриването на нови работни места или насърчаването на формите на самостоятелна заетост. Липсата на нови работни позиции като фактор на безработицата се обуславя от икономическата стагнация, в частност намалената производителност, липсата на чужди инвестиции или стимули за частния сектор за разкриване на нови работни места. В ситуация на икономическа криза или слабо развита икономика е налице и друга проявна форма на количествено несъответствие между търсенето и предлагането на работна сила, каквато е съкращаването на съществуващи работни места. В България след 2009 г. макроикономическата ситуация влияе негативно на пазара на труда, като за работодателите особено до 2013 г. се оказва трудно поддържането на съществуващите работни позиции и още повече разкриването на нови такива. За да преодолее този проблем държавата със собствено финансиране или с помощта на Европейския съюз чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ създава стимули за работодателите с цел разкриване на нови работни места и осигуряване на заетост на маргинализиране групи, чрез програми като „Старт в кариерата“, „Ново работно място“, „Ново работно място 2015“, Националната инициатива „Работа за младите хора в България“ 2012 – 2013г. и др. Това е добра форма за симптоматично лечение на проблема, но за ефективното и трайно осигуряване на заетост е необходимо стимулиране на икономическото развитие, чрез привличането на инвестиции, стимулиране на родното производство, насърчаване на бизнеса и в частност малките, средните и микро предприятия, които представляват голяма част от пазара в момента.
Освен количествено, несъответствието между търсенето и предлагането на работа може да има и качествен характер. Основни фактори в тази ситуация са липсата на квалификация или неподходящата такава. У нас тази форма на несъответствие се обуславя до голяма степен от неадекватното политика в областта на образованието. От една страна под давлението на Европейския съюз се налага увеличаване броя на лицата с висше образование, от друга липсва държавно планиране по отношение на това от какви специалисти има нужда в дългосрочен план с цел адекватно разпределение на държавното финансиране на обучението в отделните специалности. По този начин макар да се създават квалифицирани кадри, същите се оказват неподходящи за пазара на труда, поради което е налице и висок процент на младежката безработица – 23 % при лицата между 15-24 г. за 2-14 г., и 12,8 % за лицата между 25 – 33 г. през същата година, както и на такива, които работят, но не по специалността, по която са се обучавали. Същевременно независимо от спекулацията в широкото обществено пространство за създаването на твърде много висшисти, от които пазарът на труда няма реална потребност, коефициентът на безработни лица с висше образование е много по-нисък от този на безработните лица с по-ниска степен на образование – едва 5,1 % от безработните лица по данни на НСИ за 2014 г. са с висше образование. Това е показателно за ползите от повишената квалификация. В тази връзка и законодателно се предвижда квалификацията и преквалификацията на безработните лица по реда на Закона за насърчаване на заетостта, както и се реализират проекти с европейско финансиране във връзка с обучението през целия живот. Все пак, за да се повиши ефективността от висшето образование и да се минимизира рискът от безработица поради липса или неподходяща квалификация, е необходима внимателна преценка на потребностите на пазара на труда в дългосрочен план, както на държавно ниво във връзка с определянето на адекватна бройка на държавната поръчка по съответните специалности, така и на личностно ниво във връзка с избора на младите на желаната и потенциално успешна област на развитие.
Трети фактор, който оказва пряко въздействие върху безработицата, е неинформираността във връзка със съществуващите работни места и изискванията на работодателите. Консерватизмът на българското общество е причина някои от работодателите да не се регистрират в Агенцията по заетостта и да не желаят да наемат хора, които трайно са останали без работа. В следствие на това предубедените работодатели подбират своите кадри въз основа на лични контакти или обяви в издания или сайтове с ограничен брой адресати в зависимост от целевата група. Липсата на единна база данни, в която да се обявяват всички работни позиции, е една от причините за затрудненото на търсенето на работа. Регистрацията в бюрото по труда има доброволен характер, както за работодателите, така и за лицата, които търсят работа. Това до голяма степен обуславя несъответствието между нивото на безработицата, отразено в официалната статистика, и реалния й ръст, както и за липсата на информация на работодателите, желаещи да наемат лице, регистрирано в дирекция „Бюро по труда“, за всички лица, които търсят работа по предлаганата позиция.
Следващ фактор, който влияе на динамиката на безработицата в България е недостатъчната мотивация на лицата, които търсят работа. От една страна липсата на мотивация се обуславя от ниския праг на минималната работна заплата и нежеланието на много от работодателите да заплащат на наетите от тях лица, по-висока заплата от минималния осигурителен праг. Ниското заплащане създава усещане за недооцененост на труда и демотивира лицата, които търсят работа да приемат работни позиции, които им се предлагат, или изобщо да кандидатстват за такава позиция.
Алтернатива на търсенето на вакантни работни позиции е ангажирането в самостоятелна форма на заетост. Създаването на собствен бизнес, обаче е предизвикателство за българските граждани, за които предприемаческата дейност или упражняването на свободна професия крие рискове от несигурна реализация и нестабилен доход. Насърчаването на развитието на бизнеса е предмет на Закона за насърчаване на малките и средните предприятия, а неговата регулация и защита на широк набор от нормативни актове, като Закон за насърчаване на инвестициите, Закон за защита на конкуренцията и др., но стимулирането на малкия бизнес изисква конкретни мерки в посока създаването на благоприятна бизнес среда, например в областта на данъчната политика, привличането на чужди инвестиции, кредитирането и др., които да са не само законово регламентирани, но и добре икономически обосновани, приложими и доказано ефективни.
Разгледаните фактори, въздействащи на динамиката на безработицата у нас отразяват зависимостта на пазара на труда от икономическата ситуация, държавната политика в областта на образованието, труда и социалната политика. В социалната реалност съществуват множество взаимозависимости, които изграждат причинно-следствените връзки между на пръв поглед независими проявления на обществената организация. В този конгломерат от връзки пазарът на труда има съществено значение за развитието на икономиката, който е обвързан с множество причини и следствия. Изследването на факторите, които генерират безработицата е стъпка напред в процеса по контролиране на нейния ръст в разумни граници, които да имат стимулиращ, а не затормозяващ ефект по отношение на общественото развитие, изграждайки конкурентната среда, характерна за развитите икономики.
Използвана литература:
Белева, И., Мобилността на работната сила като фактор за развитие на икономика, основана на знанието: преход от учене към заетост, Икономически изследвания, кн. 2, 2012
Дулевски, Л., Пазар на труда, изд. „Сиела“, С. 2010
Мадгерова, Рая, Безработица, заетост и дребен бизнес, Благоевград, 2002
Николаев, Р., Станчева, В., Влияние на преките чуждестранни инвестиции върху безработицата в България, Известия – издание на Икономически университет – Варна, кн. 2, 2013
Нончев, Иван, Трудът към устойчиво развитие на обществото, Военно издателство, С. 2012
Савов, Стоян, Макроикономика, VІ изд., изд. „Тракия“, С. 1999
Седларски, Т., Тошков, Л., Методически проблеми и насоки в анализа на младежката безработица, Икономическа мисъл, БАН, кн. 1, 2015
Тодоров, Т., Скритата безработица в България – ефект на обезкуражения работник и принудителна непълна заетост, Икономически изследвания, кн. 1, 2012
Шопов, Д., Стефанов, Л., Паунов, М., Дулевски, Л., Икономика на труда, ІІІ изд., изд. „Тракия“, С. 2002
Loukanova, P., Tzanov, V., The Bulgarian labor market policies at the end of the crisis, Economic Studies, n. 3, 2015
Правни източници:
Конституция на република България ( в сила от 13.07.1991 г., последно изменена на 06.02.2007)
Кодекс за социално осигуряване ( в сила от 01.01.2000 г., последно изм. – 13.10.2015)
Закон за насърчаване на инвестициите ( в сила от 27.10.1997, последно изм. – 11.08.2015)
Закон за насърчаване на заетостта ( в сила от 01.01.2002 г., последно изм. – 13.10.2015)
Закон малките и средни предприятия ( в сила от 27.09.1999, последно изм. – 20.02.2015)
Други източници ( интернет базирани):
Агенция по заетостта – http://www.az.government.bg/
Евростат – http://ec.europa.eu/eurostat
Министерство на труда и социалната политика – http://www.mlsp.government.bg/
Национален статистически институт – http://www.nsi.bg/bg
European Commission – Europe 2020 in Bulgaria – http://ec.europa.eu/europe2020/europe-2020-in-your-country/bulgaria/country-specific-recommendations/index_en.htm
[1] Безработни лица и коефициенти на безработица- национално ниво; статистически райони; области – http://www.nsi.bg/bg/content/4011/безработни-лица-и-коефициенти-на-безработица-национално-ниво-статистически-райони
[2] Сайт на НСИ – Безработни лица и коефициенти на безработица- национално ниво; статистически райони; области – http://www.nsi.bg/bg/content/4011/безработни-лица-и-коефициенти-на-безработица-национално-ниво-статистически-райони
[3] НСИ – Наблюдение на работната сила – http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/LFS_Methodology.pdf