В настоящата курсова работа се анализира действащата правна уредба на института на отвод на нотариуса и съдебната практика по нейното приложение. Институционализацията на отвода в българското законодателство е систематично разположена в Гражданския процесуален кодекс, където лимитативно са посочени хипотезите, при които нотариусът е длъжен да се отведе. Уредени са и правните последици от нотариалното удостоверяване при наличието на отрицателна предпоставка за законосъобразно провеждане на нотариалното производство – основание за отвод, водещо до нищожност на нотариалните удостоверения. Анализът на правната уредба в настоящата курсова работа включва също и преглед на съдебна практика във връзка с приложението на относимите правни норми.